Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Не се бавете много, защото ще си помисля, че е само сън.
— Трудно ще ти е — засмя се синът й. — Братовчедът на Ру, Дънкан, ще те забавлява с чудесни и невероятни истории.
Натан погледна красивия Дънкан и каза:
— Мисля, че няма да я омайва твърде дълго.
— Скоро ще сме тук — разсмя се Ерик.
Двамата припряно излязоха от кухнята през празната зала на кръчмата и минаха през главния вход. Закрачиха бързо по улицата, водеща към главния площад, като почти не забелязваха малкото жители, които спираха и изумено ги гледаха. Един мъж изпусна глинена кана с вино и остана с ококорени очи при вида на двамата млади мъже, за които се знаеше, че отдавна са мъртви. Един-двама се опитаха да кажат нещо, но Ерик и Ру бяха далеч още преди те да отворят уста за поздрав.
Стигнаха до градския площад, завиха и тръгнаха към пекарната, където работеше и живееше Рудолф. Когато стигнаха до вратата, Ру видя, че Ерик се колебае. Той знаеше за обърканите чувствата на Ерик към Розалин. Тя му беше като сестра, но в същото време имаше и нещо повече. Ру, както и всички в града, знаеше, че Розалин е влюбена в Ерик, макар той да беше толкова тъп, че не можеше да го разбере. Накрая, точно преди бягството им от Рейвънсбърг, бе разбрал, че чувствата са й повече от сестрински. После си бяха говорили с Ру неведнъж и приятелят му си даваше сметка, че Ерик все още не може да разбере какво точно изпитва към нея.
Внезапно преодолял колебанието си, Ерик прекрачи прага на пекарната. Рудолф стоеше зад тезгяха и когато го видя, започна:
— Какво ще же… — После се ококори и можа да каже само: — Ерик? Ру?
— Здрасти, Рудолф — отвърна му с приятелска усмивка Ерик и му подаде ръка.
Навремето Рудолф не беше сред тези, които Ерик и Ру смятаха за приятели, макар че в градец като Рейвънсбърг всички момчета на една и съща възраст се познаваха.
— Чух, че сте мъртви — почти прошепна той, като че ли се страхуваше да не го чуят.
— Е, това е общото мнение — каза Ру. — Но бяхме помилвани и освободени лично от краля.
— От краля! — повтори Рудолф, очевидно впечатлен. Хвана ръката на Ерик и я стисна здраво, после се здрависа и с Ру.
— Да — потвърди Ерик, — и затова можах да се върна. — Лицето на Рудолф помръкна и Ерик бързо добави: — Само за няколко дни. Сега съм на служба при принца на Крондор. — Той посочи герба на куртката си. — Трябва да се върна там преди края на месеца.
Рудолф се отпусна.
— Ами тогава, добре сме се видели. — Огледа Ерик отгоре до долу. — Дошъл си да видиш Розалин, нали?
— Тя ми беше като сестра — каза Ерик просто.
— Разбирам — кимна Рудолф. — Тя е отзад, елате с мен.
Ерик и Ру минаха зад тезгяха и последваха Рудолф покрай изстиващите вече пещи, които щяха да бъдат напалени отново след полунощ, за да има топъл и пресен хляб в ранните часове на утрото. Големите маси, сега чисти, очакваха хлебарите и тестото, което щеше да втасва до късните вечерни часове. Редици чисти пекарски форми очакваха да бъдат напълнени, а в ъгъла двама чираци спяха в очакване на предстоящата нощна работа.
Излязоха от фурната, минаха по къс коридор и спряха пред една врата.
— Почакайте тука — каза им Рудолф и влезе вътре.
След няколко минути Розалин се появи на прага с бебе на ръце. Рудолф стоеше зад нея.
— Ерик? — прошепна тя. — Ру?
Ерик се засмя, а Розалин пристъпи напред, прегърна го през врата и го притисна до себе си. Той я придържаше внимателно, като внимаваше да не уплаши неспокойно мърдащото бебе — и внезапно разбра, че тя плаче.
— Хайде, успокой се — каза й тихо. — Нищо не се е случило. Жив съм. Направих услуга на принца на Крондор и той ми прости извършеното деяние.
— Защо не ми писа? — прошепна тя горчиво.
Ру беше изненадан от яда в думите й. Но якият младеж погледна към Рудолф, който само кимна.
— Не можехме — каза Ерик, посочи емблемата на куртката си и каза: — Сега съм човек на принца на Крондор, заклех се да му служа и съм положил клетва да не говоря след освобождението си.
Не искаше да споменава изнасилването, убийството и съдебния процес в Крондор.
— Взех си отпуск и сега съм тук.
Детето на Розалин започна да мърда и да мрънка и тя се опита да го успокои:
— Тихо, Герд.
— Герд? — учуди се Ерик.
— Така се казваше баща ми — обясни Рудолф.
Ерик кимна и погледна детето. В следващия миг очите му се разшириха и той се олюля и се подпря на рамката на вратата.
— Какво има? — попита Ру, после погледна бебето. И изведнъж разбра. Рудолф беше набит, нисък мъж с червеникавокафява коса. Детето изобщо не приличаше на него. По външния вид и по големината на детето Ру веднага разбра какво е станало.