Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Везире! — рекъл цар Асим. — Щедрият всевишен Аллах обърна лице към нас, защото сме приели неговата права вяра! Излез и пусни от затворите всички, които са извършили престъпления или са длъжници! Хората да не плащат данък следващите три години! В центъра на града край някоя висока стена приготви голяма кухня! Нареди на готвачите да сготвят най-различни ястия! Там трябва да има непрекъснато за ядене, денем и нощем! Всички, които са в града, да ядат, да пият и да носят по домовете си за челядта си.
Везирът направил всичко, което му наредил царят. Градът бил пищно украсен, всички облекли най-хубави дрехи и започнали да ядат, да пият, да играят и да се веселят. Веселбите продължили до нощта, когато определеният за бременността срок изтекъл и царицата усетила тласъка от утробата си.
Наредил царят да се съберат всички учени, звездобройци, хора на перото, военачалници, астролози, писари и хора уважавани. Седнали и зачакали под прозорците му — когато той хвърлел бисер от короната си, това щяло да е знак за астролозите. В това време царицата родила момче като лунен къс при пълнолуние. Царят хвърлил бисер от короната си, астролозите направили сметка на звездите, уточнили датата и часа на раждането, прелистили свитъците, целунали земята пред царя и му съобщили, че новороденото в този ден ще бъде щастливо в детството си, но в началото на младостта щяло да му се случи нещо, което те се бояли да му съобщят.
— Говорете и от нищо не се бойте! — разпоредил царят.
— Царю! — рекли те. — Това момче ще напусне родната земя, ще пътува по чужбина, ще потъва в морето, ще се срещне с трудности, но накрая ще ги преодолее и ще прекара остатъка от живота си в охолство, ще притежава земи и роби, в ръцете му ще са съдбите на цели държави!
Изслушал царят астролозите и рекъл:
— Ние не знаем какво е предопределил Аллах на рабите си! Добро ли е то, зло ли е — ще се случи! Пък дотогава можем да намерим и някой изход!
Наградил ги богато и всички се пръснали. И точно тогава везирът Фарис притичал радостен и възкликнал:
— Царю, блага вест! Жена ми преди малко роди момче!
— Доведи го тук, везире! — разпоредил се царят. — Нека двете деца отраснат заедно в двореца ми! Нека твоята съпруга дойде при моята, за да отглеждат заедно синовете ни!
Довел везирът жена си с новороденото момче. Предали децата на гледачки и кърмачки. На седмия ден те ги довели при цар Асим и запитали:
— Какви имена ще им дадете?
— Наречете сина ми Сейф ал-Мулук на името на дядо ми, а сина на везира наречете Саид! — после ги наградил и рекъл: — Гледайте ги и добре ги възпитавайте!
Хранили ги кърмачките, грижили се за тях бавачки и гледачки, докато двете момчета станали петгодишни. Тогава царят ги предал на факих в книгохранилището, където до десетгодишна възраст се учили на четене и писане. После ги предал на учители по езда и стрелба с лък и копие, игра с топка и други рицарски забавления, докато станали петнайсетгодишни. Двамата станали майстори във всички изкуства, всеки можел да победи хиляда юнаци и сам да се бие вместо хиляда юнаци. Когато станали двайсетгодишни, царят повикал насаме везира си Фарис и му рекъл:
— Везире, аз съм вече грохнал старец! Искам да се усамотя, а царството и властта да предам на Сейф ал-Мулук! Той е вече прекрасен момък, силен воин, мъж умен, учен и скромен! Какво ще кажеш?
— Твоето намерение е благородно! — отговорил везирът. — Ако ти направиш това, и аз ще направя същото и синът ми Саид ще стане негов везир, защото е добър момък, притежава ум и знания!
— Напиши писма! — разпоредил се цар Асим. — Разпрати ги до всички страни и земи, крепости и калета, които са под моята повеля, и нареди на първенците им да се съберат на мегдана!
Везирът Фарис написал писмата. Дошли на мегдана емири, управители на земи и селища. Събрал се народът и царят наредил да разпънат трапези. Всички яли, пили и го възхвалявали. Вдигнали софрите и той заговорил:
— Вие, емири, държавници, сановници големи и малки, които сте се събрали тук, нали знаете, че това царство ми е по наследство от деди и прадеди?
— Да, царю, всички знаем това! — отговорили хората.
— И аз, и вие, всички се кланяхме на слънцето и луната! Всевишният Аллах ни спусна вярата си, той ни спаси от тъмнината и ни даде светлината! Пред вас е синът ми Сейф ал-Мулук! Познавате го като праведен и добър момък! Искам да му предам царството си, да го направя ваш цар на мое място, а аз да се усамотя в някоя малка джамия и там да се моля на Всевишния!