Спомен за светлина

- Разбирам, че този съюз ще е нестабилен.

- Друго ли очакваше? - попита Егвийн. - Държиш мои сестри в плен. Това, което си им причинила, е по-лошо от убийство. Изтезавала си ги, прекършила си волята им. По-добре да ги беше убила, в името на Светлината.

- Не бих очаквала да разбереш какво трябва да се прави - рече Фортюона и отново извърна очи към бойното поле. - Ти си марат-дамане. За теб е… естествено да търсиш собственото си благо, така, както го разбираш.

- Естествено е, разбира се - отвърна тихо Егвийн. - Точно за това настоявам да ме приемаш такава, каквато съм, защото представлявам окончателното доказателство, че вашето общество и империя са изградени върху лъжи. Ето ме тук, жена, за която настояваш, че трябва да бъде окаишена заради общото благо. Но не проявявам нито една от дивите или опасни наклонности, които твърдиш, че са ми присъщи. Докато съм свободна от твоите нашийници, доказвам на всеки мъж и жена, които дишат, че си лъжкиня.

Другите сеанчанци замърмориха. Самата Фортюона запази хладнокръвие.

- Много по-щастлива би била с нас.

- О, нима?

- Да. Говориш, че мразиш нашийника, но ако го носеше, щеше да видиш, че животът с него е по-безметежен. Ние не измъчваме своите дамане. Грижим се за тях и им осигуряваме привилегирован живот.

- Не го знаеш, нали? - каза Егвийн.

- Аз съм императрицата - заяви Фортюона. - Господството ми се простира отвъд морета, а областите под моя закрила обхващат всичко, което човечеството знае и мисли. Ако има неща, които не зная, то те се знаят от хора в империята ми, защото _аз съм_ империята.

- Прекрасно - каза Егвийн. - А осъзнава ли империята ти, че аз _носех_ един от вашите нашийници? Че бях обучавана от ваша сул-дам?

Фортюона я погледна стъписано, макар да го прикри мигновено.

- Бях във Фалме - продължи Егвийн. - Дамане, обучавана от Ренна. Да, носех нашийника ви. И не намерих никакъв мир в него. Намерих болка, унижение и ужас.

- Защо не знаех за това? - попита високо Фортюона и се обърна. - Защо не ми казахте?

Егвийн погледна към събраните сеанчански благородници. Фортюона като че ли се беше обърнала към един определен мъж, в пищно облекло в черно и златно, обшито с бяла дантела. Имаше превръзка на едното си око, черна, в тон с облеклото му, и ноктите на двете му ръце бяха лакирани в тъмно…

- М-мат?! - заекна Егвийн.

Той й махна някак смутено.

„О, Светлина. В какво се е въвлякъл?” Умът й запрескача бясно от план на план. Мат се преструваше на сеанчански благородник. Не беше възможно да знаят кой всъщност е той. Можеше ли да се спазари за нещо и да го спаси?