Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Това наглед безобидно природно явление гарантирало, че предстоящата атака ще бъде още по-опустошителна - ако подобно нещо е възможно. Всички пренасяни по въздуха вируси - не само на едрата шарка - са много по-заразни при студени условия и повечето експерти твърдят, че стават поне с трийсет процента по-заразни. Причините са ясни - хората кашлят и кихат повече, качват се на автобуса, вместо да ходят пеша, хранят се в ресторанти, а не в кафенета на открито. С падането на температурите всички неволно стоят близо едни до други и по този начин улесняват разпространяването на заразите.
След няколко дни, когато приключил с обработката и на последните от десетте хиляди шишенца, Сарацина видял, че студеният фронт набира сили и се разширява.
Преместил опакованите шишенца в самия склад, разпределил ги по съответните изходи според местоназначението, проверил за последен път дали документите им са в ред.
В рамките на двайсет и четири часа няколко камиона, част от безкрайната върволица, която не преставала да се точи през завода на „Хирон", щели да вдигнат пратките и да ги откарат до Манхайм, на сто и петдесет километра оттам, покрай американската военна база в Дармщат и след това до летището на Франкфурт.
Полетът до Америка щял да отнеме около десет часа, след което пакетите щели да бъдат изпратени в регионалните разпределителни центрове на фирмата - и след около дванайсет часа да бъдат натоварени на камиони и доставени по лекарските кабинети из цялата страна.
Останал сам в огромната паст на склада, единствено с мисълта за Аллах, Сарацина бил сигурен, че след четирийсет и осем часа бурята - буквално и преносно - ще удари Републиката.
4.
Вътрешността на частния самолет на търговеца на оръжие беше толкова грозна, че освен очите нараняваше и чувствата ми. Стените бяха покрити е пурпурен мачкан плюш, столът на капитана беше тапициран с дълбок червен брокат - с монограми, - а всички обкови бяха позлатени и толкова излъскани, че приличаха на месингови.
Обаче машината летеше много високо - където въздухът беше разреден и турбулентност почти нямаше, - което означаваше, че в ръцете на двамата пилоти от военновъздушните сили ще стигне Джеда за рекордно кратко време. Самолетът имаше и друго предимство - в дъното на кабината имаше врата, която водеше към спалня с двойно легло, обзаведена в комбинация от метал и леопардови кожи, с баня и всичко останало.
Успях да се абстрахирам от обзавеждането, да взема душ, да сменя дрехите си и да се излегна в леглото. Нямам представа колко време съм спал, но в един момент се събудих, вдигнах щората и с изненада видях, че нощта се е спуснала и летим под безкрайно покривало от звезди.
Обърнах се и в самотата на полета се замислих за огромното усилие, което бях направил, за да се измъкна от секретния живот, как се чувствах в Париж през онези чудесни няколко месеца, когато се стремях към нормалността и ми се щеше да намеря момиче, което да ме обича, колкото и аз бих искал да го обичам. Искаше ми се да имам деца, но предвид обстоятелствата - защото секретният свят отново ме засмука, дори и в онзи момент преследвах сенки из тъмни улички - това, което се бе случило, вероятно беше най-доброто. Може би по-късно. Когато мисията най-накрая приключи, мислех замечтано...
С тази мисъл в главата, някъде между небето и пустинята, съм заспал пак и още веднъж - като че ли от нищото – отново се видях на старата яхта, да плавам през безкрайното море към умиращата светлина.
Някъде тогава чух далечен глас, който не познавах, обаче си дадох сметка - не е Бог, а пилотът на самолета, който обяви, че след петнайсет минути се приземяваме.
Свалих крака от леглото и останах така за момент. Видението на смъртта ме тревожеше повече, отколкото преди. Беше по-непосредствено и настойчиво, сякаш приближаваше.
5.
Делегация от високопоставени мъже с бели тоби и характерните куфии на червени квадратчета на главите - две имаха златни нишки, което показваше, че са членове на саудитската кралска фамилия - ме посрещна на пистата в Джеда.
Чакаха край стълбата - десетина души, брулени от силния пустинен вятър, - а още поне четирийсет с автоматични оръжия чакаха около флотилия черни джипове.
Предвождащият делегацията - единият от двамата със златни нишки в куфията - пристъпи напред, подаде ми ръка и се представи като директор на Мабахит - саудитската тайна полиция. Наближаваше четирийсет, ръкостискането му беше вяло, имаше надвиснали клепачи и харизма колкото Ангела на смъртта.