Господарят на войната

И врагът не можа да устои на нашата лудост. Стената им се разпадна и те побягнаха. Мордред се опита да ги задържи, но те не пожелаха да останат заради него. Тогава и той побягна с тях назад към укреплението. Някои от нашите, все още обладани от яростта на битката, тръгнаха да ги преследват, но Сеграмор ги спря. Той беше ранен в лявото рамо, но не позволи на никой да му помогне, а крещеше след хората си да преустановят преследването. Не посмяхме да тръгнем след врага, макар и да бе победен, защото щяхме да се окажем в по-широката част на пясъчната ивица, и направо да поканим противникът да ни обгради. Затова си останахме там, където се бяхме били, подигравахме се на нашите врагове и ги наричахме страхливци.

Един гларус кълвеше очите на мъртвец. Погледнах към Придуен, която вече бе освободена от сушата и плаваше към нас. Яркото й платно едва се полюшваше от слабия вятър. Но тя все пак се движеше, а червеното отражение на платното й трептеше върху гладката като огледало вода.

Мордред видя лодката, видя голямата мечка, изрисувана върху платното й, разбра, че врагът му може да избяга в морето и закрещя на хората си да направят нова стена. Непрекъснато прииждаха нови подкрепления, сред новодошлите имаше и от хората на Нимю, защото видях два Кървави щита да заемат място в новата стена от щитове, която се подреждаше, за да ни атакува.

Ние се върнахме назад, откъдето бяхме започнали сражението, и направихме своята стена от щитове върху окървавения пясък, точно пред огъня, който ни беше помогнал да спечелим първата битка. Телата на нашите първи четирима мъртви още не бяха изгорели и обгорените им лица се хилеха отвратително срещу нас — устните им се бяха свили и обтегнали над изгубили цвета си зъби. Оставихме мъртвите врагове на пясъка като препятствия на пътя на живите, но нашите мъртви издърпахме назад и ги натрупахме край огъня. Бяхме дали шестнадесет жертви, двадесет бяха тежко ранени, но все още имахме достатъчно хора да изградим стена от щитове, все още можехме да се бием.

Талиезин пя за нас. Пя своята песен за Минид Бадън, и именно под тежкия ритъм на тази песен ние отново опряхме щит до щит. Мечовете и копията ни се бяха изтъпили и бяха покрити с кръв и вража плът, но ние нададохме победоносни възгласи, когато противниците ни тръгнаха срещу нас. „Придуен“ едва се движеше. Приличаше на кораб поставен върху огледало, но тогава видях как от корпуса й се подадоха дълги гребла като крила.

— Убийте ги! — изпищя Мордред, и сега той бе обхванат от яростта на битката, която го тласна срещу нашите редове. Шепа смелчаци го подкрепиха, последвани от неколцина от полуделите души, тръгнали с Нимю. Така първата атака срещу нашия фронт бе нестройна и разпокъсана, но все пак сред нападателите имаше новодошли, които искаха да се докажат като воини, и затова ние отново присвихме колене и клекнахме зад ръбовете на щитовете си. Слънцето ни заслепяваше, но миг преди безумния щурм да се блъсне в нас, видях проблясъци отразена светлина по западните възвишения и разбрах, че идват нови копиеносци. Стори ми се, че на билото там се е струпала цяла нова войска, но откъде се бяха взели, кой ги водеше, не знаех, а после вече нямах време да мисля за новопоявилите си воини, защото трябваше да тласна щита си напред, а ударът на щит о щит прониза с непоносима болка чуканчето на ръката ми и аз нададох неистов писък, замахвайки надолу с Хюелбейн. Срещу мен беше един от Кървавите щитове и бесният ми удар го беше нацелил в процепа между нагръдника и шлема. Щом освободих Хюелбейн от тялото му, диво замахнах към следващия враг — беше от лудите същества — и го проснах с бликаща от лицето му кръв.