Господарят на войната

— Ограда от духове би могла да задържи врага — каза Талиезин след като бе изпял молитва за четиримата горящи мъже, чиито души се издигнаха с дима и отидоха да търсят своите сенки.

От години не бях виждал ограда от духове, но тогава направихме една. Това бе зловеща работа. Имахме тридесет и шест тела на мъртви врагове и от тях взехме тридесет и шест отрязани глави, които набучихме на остриетата на пленени копия. После забихме копията напреко на пясъчната ивица, а Талиезин, който се виждаше отдалече с бялата си дреха, понесе една дръжка от копие като жезъл и тръгна от една кървава глава към друга, та врагът да си помисли, че друид прави заклинание. Малцина биха преминали с готовност през ограда от духове без друид, който да премахне вплетеното в нея зло. И щом направихме оградата ни стана по-леко и седнахме да починем. Разделихме си оскъдната храна за обяд и си спомням как Артур мрачно гледаше към оградата от духове докато ядеше.

— От Иска до това — отбеляза той тихо.

— От Минид Бадън до това — поправих го аз. Той вдигна рамене.

— Горкият Утър — каза Артур и сигурно си мислеше за клетвата, която бе направила от Мордред крал, клетвата, която ни бе довела до тази огряна от слънцето пясъчна ивица край морето.

Подкрепленията на Мордред пристигнаха ранно следобед. Повечето дойдоха пеша в дълга колона, която се появи провлечена и разпокъсана откъм западния край на морето-езеро. Преброихме повече от сто човека, а знаехме, че идват още.

— Те ще са изморени — каза ни Артур, — а ние имаме и оградата от духове.

Но врагът вече имаше друид. С подкрепленията бе пристигнал Фергал и час по-късно видяхме и първата колона копиеносци. Наблюдавахме друида, който допълзя до оградата от духове и подуши соления въздух като куче. Хвърли шепи пясък към най-близката глава, подскочи веднъж-дваж на един крак, после изтича до копието и го събори. Оградата бе разрушена и Фергал вдигна глава към слънцето и нададе силен победоносен вик. Ние надянахме шлемовете, приготвихме си щитовете, наточихме оръжията си.

Приливът се завръщаше, а с него и първите рибарски лодки. Ние им викнахме, когато минаваха покрай пясъчната ивица, но повечето се направиха, че не чуват призивите ни — местните твърде често са имали сериозни причини да се страхуват от копиеносци, но тогава Галахад размаха златна монета и тази примамка наистина накара една лодка да се отбие и предпазливо да забие нос в брега и да пристане в пясъка близо до пламтящата погребална клада. Двамата рибари, (целите им лица бяха покрити със сини татуировки) се съгласиха да закарат жените и децата до лодката на Кадуг, която почти беше отново на вода. Дадохме злато на рибарите, помогнахме на жените и децата да се качат в лодката и изпратихме с тях един от ранените копиеносци да ги пази.