Господарят на войната

— Дайте път! — викна някой зад мен и аз отстъпих встрани. Край мен изтича копиеносец, минал през нашите редици с огромен горящ прът. Той го заби в лицата на враговете пред нас, те се отдръпнаха от тлеещия връх и ние скочихме в образувалия се процеп. Огънят обгаряше лицата ни докато сечахме и мушкахме. Над нас продължаваха да летят пламтящи главни. Врагът, който беше най-близо до мен се отдръпна от горещината и откри незащитената си страна към моя съсед. Чух как ребрата му изпукаха, пробити от копието и видях от устата му да изригва кръв докато падаше. Вече се намирах сред втората редица на противника и една главня изгаряше крака ми, но аз оставих болката да се превърне в гняв и забих Хюелбейн в нечие лице. После човекът зад мен ритна пясък върху пламъците, след като ме бе избутал сред третия ред на вражата стена. Вече нямах място, за да използвам меча си, защото бях притиснат щит до щит към някакъв мъж, който плюеше по мен и се опитваше да ме намушка със собствения си меч под ръба на щита ми. Зад мен се появи копие и се заби в бузата на моя противник, натискът на щита му отслабна колкото да блъсна напред с моя щит и да размахам Хюелбейн. По-късно, много по-късно, си спомних, че издавах някакви неразбираеми крясъци и бясно удрях човека по главата, докато не го забих в пясъка. Бяхме обзети от лудостта на битката, отчаяната лудост на воините, приклещени в тясно място, но не ние, а врагът отстъпваше. Яростта ни се превърна в ужас за тях и ние се биехме като Богове. Слънцето пламтеше току над самите западни хълмове.

— Щитове! Щитове! Щитове! — ревеше Сеграмор, напомняйки ни да не разкъсваме стената от щитове, и съседът ми отдясно удари своя щит в моя, захили се, и замахна с копието си напред. Зърнах нечий меч, който се канеше да ми нанесе мощен удар, и го посрещнах с Хюелбейн, но по-ниско и мечът ми мина през китката на врага като че ли костите му бяха от тръстика. Мечът полетя към редиците зад мен заедно с кървавата ръка, която все още стискаше дръжката. Човекът вляво от мен падна, пронизан с копие в корема, но мястото му веднага зае воин от втория ред, който се закле да отмъсти, затвори с трясък пробива в нашата стена с щита си и замахна с меча.

Друг горящ клон прелетя над нас и падна върху двама от противниците ни, които се дръпнаха встрани. Ние нахлухме в отвора и изведнъж пред нас нямаше никой, само пясък.