Господарят на войната

Тези първи жертви бяха изпреварили стената от щитове на Мордред, но сега беше нейн ред да стовари цялата си тежест върху нас и ние запънахме крака да поемем нападението, крещяхме предизвикателно и мушкахме с оръжията си над щитовете. Спомням си суматохата и шума на мечове, кънтящи по щитове, и трясъкът на сблъскали се щитове. Битката е въпрос на сантиметри, а не на километри. Сантиметрите, които разделят човека от неговия враг. Усещаш миризмата на медовина от дъха им, чуваш как дишат с отворена уста или пъшкат, чувстваш натиска на телата им, храчките им по очите си, оглеждаш се за опасност, поглеждаш отново напред в очите на следващия враг, който трябва да убиеш, откриваш празно пространство, запълваш го и пак затваряш стената от щитове, пристъпваш напред, усещаш как човекът зад теб те бута, спъваш се в телата на убитите от теб, възстановяваш равновесието си, пак буташ напред, а после почти нищо не помниш освен ударите, които едва не са те убили. Действаш, буташ и мушкаш, за да направиш пробив в тяхната стена от щитове, а после пъшкаш и пак мушкаш и сечеш, за да разшириш отвора, и едва тогава те обзема лудостта, когато врагът поддаде и отстъпи и ти можеш да започнеш да убиваш като Бог, защото врагът е уплашен и бяга или в ужас се е вцепенил и единственото, което може да направи е да умре, докато ти сееш смърт.

И отново ги победихме. Отново използвахме пламъците на нашата погребална клада и отново разбихме стената им, но заети с това, разрушихме и собствената си стена. Помня яркото слънце зад високите западни възвишения, и помня как залитнах в празно място пред мен и викнах на хората да ме прикриват отзад, и помня как острието на Хюелбейн потъна в открития тил на противник, а аз гледах как кръвта му бликна от отрязания врат и главата му отскочи назад. После видях, че двете бойни линии се бяха разпаднали на малки групи биещи се окървавени мъже, стъпили върху почернял от кръв и огън пясък.