Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Значи съм лицемерка — отвърна Дракаша. — Ако ти се иска да ми възразяваш, може да удариш едно питие по сайрунийски. — Тя застана на парапета над първия етаж и кресна: — Закорин! Някъде долу ли се криеш!
— „Криеш“ е точната дума, Дракаша! — разнесе се глас иззад прозорчетата на бронирания тезгях. — Войната свърши ли?
— Ако имаш буре с нещо, което няма вкус на свинска пот, прати го горе. И мръвки. И сметката на Ранс. Горкичката, има нужда от всяка помощ, която може да получи.
Целият етаж избухна в смях. Екипажът на Ранс, който я изнасяше за ръцете и краката, обаче ни най-малко не се развесели.
— Е, това е положението — заяви Замира и се настани на стола, току-що освободен от Ранс. — Разполагайте се удобно. Добре дошли на почетната маса в „Дрипавият пурпур“.
— Е — рече Джийн, щом се настани между Локи и Езри.
— Както се надяваше, ли мина?
— О, да! — Тя се ухили на Дракаша. — Да, бих казала, че развяхме нашето знаме.
8
Почти цял час те се стараеха да изглеждат спокойни и весели — пийнаха от тъмната бира на „Пурпурът“, която беше средна хубост, а после и от по-изисканите питиета, оставени от екипажа на Ранс. Патица, залята с мазнина, беше блюдото на вечерта — повечето от тях я имаха за украса, но Раск и Конар постепенно и жестоко я оглозгаха до кокал.
— А какво ще правим сега? — попита Локи.
— Мълвата, че сме се върнали, ще стигне до всички обичайни лешояди — отвърна Дракаша. — След няма ден-два вече ще ни ухажват. Пиячката и яденето ще заминат първи — те винаги най-лесно се продават. Мореплавателските уреди и припасите оставяме за себе си. Що се отнася до коприните и другите изящества, независимите търговци на пристана в Болницата са наши приятели и ще ни отърват от тях за петнайсет до двайсет процента от пазарната стойност. Нас цената ни устройва. После те ще ги откарат обратно през морето и ще ги продадат срещу пълната им цена с невинна усмивка на уста.
— Ами „Вестоносецът“?
— Когато той пристигне, ще ни посети Корабокрушителя. Той ще ни предложи пикня в глинена паница, а ние ще го придумаме да се изпикае в дървена халба. После корабът си е негов проблем. Струва може би шест хиляди солария с недокоснат такелаж. Късмет ще извадя, ако изкрънкам от него поне към две хиляди. Екипажът му ще го откара на изток и ще го продаде на някой загорял търговец за около четири хиляди — ще подбие конкуренцията и ще трупне тлъста печалба едновременно.
— По дяволите! — изруга лейтенант Делмастро. — Някои от корабите, плаващи из Пиринчено море, са били превземани и препродавани по три-четири пъти.
— Този Корабокрушител… — обади се Локи, надушил измамата в зародиша й. — Доколкото разбирам, това, че занаятът му и прякорът му се покриват, означава, че той няма конкуренти?
— Всичките са мъртви — отвърна Делмастро. — Убити по грозен и назидателен за обществото начин.
— Капитане — рече Локи, — колко време ще отнеме всичко това? Краят на месеца почти дойде и…
— Много добре знам коя дата сме, Равел. Ще отнеме, колкото отнеме. Може би три дни, а може би седем-осем. Докато сме тук, всички от екипажа получават поне по един шанс да прекарат на брега един ден и една нощ.
— Аз…
— Не съм забравила вашите грижи — увери го Дракаша. — Утре ще поставя въпроса пред съвета. А по-нататък ще видим.
— Въпрос? — Делмастро изглеждаше искрено смутена. Локи донякъде очакваше Джийн вече да й е казал, но очевидно те прекарваха времето си насаме по много по-мъдър и забавен начин.
— Утре ще разбереш, Дел. В края на краищата и ти ще бъдеш на съвета заедно с мен. Стига вече на тая тема, Равел.
— Добре. — Локи пийна бира и вдигна пръст. — Тогава друго нещо. Нека те помоля за някои неща на четири очи, преди да се обади тоя Корабокрушител. Може би ще ви помогна да изкрънкате по-висока цена от тоя тип.
— Той не е тип — поправи го Дракаша. — Хлъзгав е като топнато в гной лайно, и горе-долу също толкова приятен.
— Още по-добре. Помисли си за мастер Нера. Позволи ми поне да опитам.
— Не обещавам нищо — рече Замира. — Но поне ще те изслушам.
— Орхидеи! — избоботи един мъж с дебел глас, щом се изкачи по стълбите. — Капитан Дракаша! Знаете ли, че долу още вадят зъбите на Ранс от стените?
— Ранс заболя от внезапен пристъп на непочтителност — обясни Замира — и после, не щеш ли, падна. Здравей, капитан Роданов.
Роданов беше един от най-грамадните мъже, които Арки бе виждал някога — бе висок седем стъпки без малко. На години беше колкото Замира и доста шкембест. Но дългите му мускулести ръце сякаш бяха създадени да душат мечки, а това, че не благоволяваше да носи оръжие, говореше много. Лицето му беше издължено, с тежка челюст, светлата му коса оредяваше, а очите му светеха със задоволството на човек, който се чувства равен на света. Локи беше виждал такива хора и преди сред гаристите на Камор, но такава грамада — никога. Дори и Големия Конар го надминаваше само по обиколка на шкембето.