Кралство на пепелта

- Но се омъжи за Оркус, съзнавайки що за същество е.

- Може би трябваше да се омъжа за теб, когато ми предложи. - На устните ѝ изплува лукава, отблъскваща усмивка. - Ала тогава бях млада. Наивна.

Дориан изтръпна от злокобния смях на Ераван.

- Никога не си била нито едно от двете. Но ето ни тук.

Ако Елин беше тук, ако Дориан успееше да я намери, може би имаха шанс срещу валгския крал и кралица...

- Ето ни тук - повтори Майев. - Ти си на крачка да покориш континента. А аз съм готова да ти помогна.

Ераван преметна глезен през коляно.

- И отново питам: защо?

Майев прокара пръсти по скъпоценните камъни, инкрустирани в бокала.

- Народът ми ме предаде. След всичко, което сторих за него, след като толкова време го защитавах, той се надигна срещу мен. Армията ми отказа да се бие за мен. Благородниците и слугите в двора ми отказаха да коленичат пред мен. Вече не съм кралица на Доранел.

- Мога да се досетя кой стои зад това - каза Ераван.

В стаята се разля мрак, зловещ и студен.

- Държах Елин Дивия огън в плен. Надявах се да ти я доведа тук, когато станеше... готова. Но стражът, на когото я поверих, допусна жестока грешка. Признавам, че Елин съумя да надхитри и мен. И вече е на свобода. Разпратила е писма до някои доста влиятелни личности в Доранел. Вероятно вече е пристигнала на този континент.

Вълна на облекчение разтърси Дориан.

Ераван махна с ръка.

- В Аниел е. Пилее безразсъдно силата си.

Очите на Майев просветнаха.

- Заради нея загубих кралството си, трона си. Кръга си от доверени воини. Някогашният ми неутралитет по отношение на тази война и милостта, която бях готова да ѝ предложа, изчезнаха в мига на бягството им с вречения ѝ.

Бяха я намерили. Някак бяха смогнали да я намерят. А дали имаше надежда Каол също да е с тях в Аниел?

На Дориан му идеше да изреве триумфално. Но Майев продължи:

- Елин Галантиус ще дойде за мен, ако ти не успееш да я унищожиш. Нямам намерение да ѝ подарявам подобна възможност.

Усмивката на Ераван се разшири.

- И искаш да се съюзиш с мен.

- Единствено заедно можем да стъпчем рода на Бранън. Така че никога повече да не се възправи срещу нас.

- Тогава защо не я уби, когато е била в ръцете ти?

- Ти щеше ли на мое място, братко? Не би ли опитал да я привлечеш на своя страна?

Мълчанието на Ераван беше достатъчно потвърждение. След секунда валгският крал попита:

- Отправяш ми сериозно предложение, сестро. Действително ли очакваш да ти се доверя току-така?

- Не. - Устните ѝ се извиха. - Все пак не ми остана нищо друго, освен силата ми.

Ераван не отвърна, навярно проумяващ в какъв танц го повежда кралицата.

Тя протегна луннобяла ръка към центъра на стаята.

- Мога да допринеса за съюза ни и с още нещо, ако проявиш интерес.

Майев направи движение с фините си пръсти и в сърцевината на залата се появи дупка.

Дориан се стресна и сви телце по-навътре в тъмния, прашен ъгъл. И разтреперан загледа как от другата страна на дупката се появява кошмар, какъвто само най-дълбинният мрак бе способен да извая. Порталът.