Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Повелител на сенките [bg]
Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Повелител на сенките [bg]

Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма пo-свят обет от онзи, който свързва парабатаите — воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена — тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни? Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност. Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата — група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис. Когато долноземците се обръщат срещу Клейма, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките — краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.
1 ... 211 212 213 214 215 216 217 218 219 ... 274
Перейти на страницу:

— Не мога да остана — отклони предложението Гуин. — Много неща трябва да бъдат свършени.

Беше започнало да вали. Алек беше на покрива, заедно с Марк, който беше посрещнал Ливи, Тай и Кит със смесица от ужас и облекчение. Близнаците все още бяха близо до него и той прегръщаше Ливи през раменете с една ръка, докато с другата стискаше ръкава на Тай.

Кит, когото нямаше кой да посрещне по този начин, стоеше мъничко встрани и гледаше. Ездата от реката дотук (Гуин като че ли притежаваше способността да материализира коне от въздуха, така, както някой магьосник вадеше пенита), беше неясно петно. Тай и Ливи бяха яздили заедно с Даяна, а Кит се беше озовал зад Гуин, вкопчен отчаяно в колана му, мъчейки се да не се изтърколи в Темза.

— Не мога да остана сред цялото това студено желязо — отвърна Гуин и според Кит действително имаше мъничко нездрав вид. — А вие, семейство Блекторн — най-добре влизайте вътре. Зад стените сте на безопасно място.

— Ами Ема и Джулс? — попита Ливи. — Те може би са навън, възможно е Ездачите да ги търсят…

— Магнус отиде да ги намери — увери я Алек. — Той ще се погрижи да не им се случи нищо.

Ливи кимна мрачно, но все още изглеждаше разтревожена.

— Може да се нуждаем от помощта ти, Даяна — добави Алек. — Ще изпратим децата в Аликанте веднага щом Магнус се върне.

— Кои деца? — Обикновено мек и нисък, сега гласът на Даяна беше хриплив от умора. — Само вашите или…

— Тави и Друзила също. — Алек изгледа Ливи и Тай, и Кит предположи, че ако зависеше от него, щеше да вземе и близнаците, ала знаеше, че те никога няма да се съгласят.

— А — отвърна Даяна. — Мога ли да предложа вместо да се настаните при инквизитора в Аликанте, да останете при мен на „Флинтлок"? Добре би било Кохортата да не научава за присъствието ви.

— Напълно съм съгласен — рече Алек. — Най-добре да не привличате вниманието на семейство Диърборн и останалите, особено толкова скоро преди заседанието на Съвета. — Той се намръщи. — Да се надяваме, че ще успеем да развалим обвързващата магия върху Марк и Кристина, преди да се наложи да тръгнем. В противен случай те може и да не успеят да…

— Един от Ездачите беше убит — намеси се Кит и всички го зяпнаха.

Сам не беше сигурен защо се беше обадил. Светът сякаш се люлееше около него и странни неща му се струваха важни.

— Не помните ли? Именно затова си тръгнаха в крайна сметка. Един от тях беше умрял и те го почувстваха. Може би Джулиън и Ема са се били с тях и са победили.

— Никой не може да убие един от Ездачите на Манан — заяви Гуин.

— Ема би могла — рече Ливи. — Ако Кортана…

Коленете на Кит се подкосиха. Стана внезапно, без изобщо да го е очаквал. В един момент стоеше, а в следващия беше коленичил в студена локва, чудейки се защо не може да се изправи.

— Кит! — извика Даяна. — Алек, той си удари главата по време на битката… каза, че не го боли, но…

Алек вече отиваше към него. Беше по-силен, отколкото изглеждаше. Ръцете му се обвиха около Кит и го вдигнаха; пронизваща болка премина през главата му, докато го местеха, а после го обгърна милостива сивота.

* * *

След това останаха да лежат върху леглото в сумрака, Ема беше отпуснала глава върху гърдите на Джулиън. Чуваше ударите на сърцето му под тънката материя на тениската.

Бяха избърсали косите си, облекли си бяха сухи дрехи и се бяха сгушили под завивките. Краката им бяха преплетени; Джулиън прокарваше бавно и замислено пръсти през разпуснатата й коса.

— Кажи ми. Спомена, че има нещо, което трябвало да знам. А аз те прекъснах. — Той замълча за миг. — Кажи ми сега.

Ема сплете ръце върху неговите и подпря брадичка върху тях. Тялото му, обвито около нейното, беше отпуснато, ала в изражението му имаше нещо повече от любопитство; Ема виждаше напрегнатостта, спотаена в очите му, нуждата да знае. Да намести парченцата, които сега бяха разпилени, нищо незначещи.

— Никога не съм излизала с Марк. Всичко беше лъжа. Помолих го да се престори, че излизаме заедно, а той по-рано беше казал, че ми дължи живота си, така че се съгласи. Не беше истинско.

Пръстите му застинаха в косата й и Ема преглътна. Трябваше да му каже всичко, без да се замисля, независимо дали накрая щеше да я намрази. Иначе никога нямаше да успее да го направи.

— Но защо? — попита той предпазливо. — Защо Марк би се съгласил да ме нарани?

— Не знаеше, че те наранява. Нямаше представа, че между нас има нещо… не и докато не отидохме в земите на елфите. Научи истината едва тогава и ми каза, че трябва да престанем. Ето защо сложих край в Лондон. Марк нямаше нищо против. Ние не изпитвахме нищо такова един към друг.

1 ... 211 212 213 214 215 216 217 218 219 ... 274
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)