Повелител на сенките [bg]

— Защо, в името на деветимата принцове на Ада, никой от вас не си вдига телефона?

Ема и Джулиън го зяпнаха. След миг той също ги зяпна.

— Господи. Вие да не…?

Не довърши въпроса си. Не беше нужно.

Ема и Джулиън скочиха от леглото. И двамата бяха почти напълно облечени, ала Магнус ги гледаше така, сякаш ги беше заловил голи-голенички.

— Магнус — поздрави го Джулиън, без да добави, че не е така, както изглежда, че Магнус е останал с погрешното впечатление. Джулиън не казваше подобни неща. — Какво става? Да не би нещо да не е наред вкъщи?

В този миг Магнус изглеждаше така, сякаш чувстваше всеки ден от възрастта си.

— Парабатаи — въздъхна той. — Да, нещо не е наред. Трябва да се върнете в Института. Съберете си нещата.

Той се облегна на кухненския остров и скръсти ръце. Носеше нещо като балтон, с няколко пласта къси пелерини на гърба. Беше сух — трябва да си беше отворил Портал от вътрешността на Института.

— Мечът ти е изцапан с кръв, Ема — отбеляза той, поглеждайки към подпряната на стената Кортана.

— Елфическа е — обясни Ема. Джулиън си навличаше пуловер и прокарваше пръсти през разрошената си коса.

— Като казваш елфическа — уточни Магнус, — имаш предвид Ездачите, нали?

Ема видя как Джулиън се сепна.

— Търсеха ни… откъде знаеш?

— Не са търсили само вас. Кралят им е наредил да открият Черната книга. Изпратил ги е по следите на всички вас, всички Блекторновци.

— Изпратил ги е по следите ни? — повтори Джулиън. — Някой пострадал ли е? — Джулиън прекоси стаята и се изпречи пред Магнус, сякаш се канеше да го сграбчи за ризата и да го разтърси. — Някой от семейството ми пострадал ли е?

— Джулиън. — Гласът на Магнус прозвуча твърдо. — Всички са добре. Ала Ездачите наистина дойдоха. Нападнаха Кит, Тай и Ливи.

— Те добре ли са? — попита Ема притеснено, докато си обуваше ботушите.

— Да… получих огнено съобщение от Алек. Кит има цицина на главата. Тай и Ливи — нито драскотина. Извадили са обаче късмет — Гуин и Даяна са се намесили.

— Даяна и Гуин? Заедно? — Ема беше объркана.

— Ема уби един от Ездачите — каза Джулиън, докато събираше рисунките на Анабел и дневниците на Малкълм и ги пъхаше в сака си. — Скрихме тялото му на склона по-нагоре, но вероятно не би трябвало да го оставяме там.

Магнус подсвирна през зъби.

— Никой не е убивал Ездач на Манан от… ами през цялата история, която познавам.

Ема потрепери, спомняйки си вледеняващото усещане, когато острието бе потънало в тялото на Фал.

— Беше ужасно.

— Останалите не са си отишли завинаги — каза Магнус. — Ще се върнат.

Джулиън закопча сака си и този на Ема.

— В такъв случай трябва да отведем децата на сигурно място. Някъде, където Ездачите няма да ги открият.