Повелител на сенките [bg]

Лесно намериха Тави, Рафи и Макс. Бяха оставени на грижите на Бриджет, която ги забавляваше, като им позволяваше да дразнят Джесамин, така че тя да събаря неща от високите рафтове, което на свой ред предизвика лекция от Магнус, озаглавена „Не дразнете призраците".

За сметка на това Дру не се виждаше никъде. Не беше в стаята си, нито се криеше в библиотеката или в гостната, децата също не я бяха виждали. Вероятно Джесамин би могла да им помогне, но според Бриджет тя се врътнала и си отишла, след като на децата им омръзнало да я дразнят, пък и така или иначе обичала да си говори единствено с Кит.

— Дру не би излязла от Института, нали? — Марк крачеше по коридора, отваряйки врата след врата. — Защо би сторила нещо такова?

— Марк. — Кийрън го улови за раменете и го обърна към себе си. Китката на Кристина туптеше, сякаш тревогата на Марк се предаваше и на нея през магическата връзка.

Разбира се, между Марк и Кийрън имаше друг вид връзка. Връзката на споделената история и чувства. Кийрън го държеше за раменете, насочил цялото си внимание към него, така, както правеха елфите. И Марк се отпусна, мъничко, част от напрежението напусна тялото му.

— Сестра ти е тук — заяви Кийрън. — И ние ще я намерим.

— Ще се разделим и ще отидем да я търсим — каза Алек. — Магнус…

Магнус вдигна Макс на ръце и се отдалечи по коридора, следван от другите две деца. Останалите се уговориха да се срещнат в библиотеката след двайсет минути. Всеки от тях щеше да претърси различна част от Института — на Кристина се падна западната, което я отведе в балната зала на долния етаж.

Щеше й се да не беше така — спомените за това, как танцува тук с Марк, а после с Кийрън, бяха объркващи и разсейващи. А точно сега не биваше да се разсейва; точно сега трябваше да открие Дру.

Пое по стълбите… и замръзна. Там, на площадката, стоеше Друзила, облечена в черно, кестенявите й плитки бяха вързани с черна панделка. Тя обърна пребледняло, тревожно лице към Кристина.

— Чаках те.