Повелител на сенките [bg]

— Изглежда логично. Поне според тях.

Кристина седеше безмълвно върху леглото. Навън бе започнало да вали. По стъклата на прозорците се стичаха вадички. Тя си помисли за дъжда по дърветата в „Чапултепек" за това, как седи там с Хайме и го гледа как поглъща цели пликчета дорилокос[21] и облизва солта от пръстите си. И как говорят… говорят с часове, за всичко под слънцето, за това, какво искат да направят, когато станат парабатаи и как ще могат да пътуват по целия свят.

— Къде ще отидеш? — попита тя най-сетне, опитвайки се да овладее гласа си.

— Не мога да ти кажа. — Той се изправи от бюрото. — Никому не мога да кажа. Страшно ме бива в криенето, Кристина, но само ако никога не издавам къде отивам.

— Нямаш представа, нали? Смяташ да импровизираш.

Той се усмихна накриво.

— Никой не ме познава по-добре от теб.

— Ами Диего? — Гласът на Кристина потрепери. — Защо не ми каза нищо от това?

— Хората вършат глупави неща, когато са влюбени — заяви Хайме с гласа на човек, който никога не се беше влюбвал. — Освен това аз го помолих да не го прави.

— Тогава защо ми го казваш сега?

— Две причини. Сред долноземците се говори, че семейство Блекторн ще се опълчат на Кохортата. Ако се стигне до битка, искам да участвам в нея. Изпрати ми огнено съобщение. Ще дойда. — Звучеше напълно искрено. — И второ, за да доставя съобщението на Диего. Каза, че е възможно да си твърде ядосана, за да го прочетеш. Надявах се обаче, че сега… вече няма да си.

Кристина сведе поглед към плика в ръката си. Беше прегъван много пъти.

— Ще го прочета — каза тя тихичко. — Защо не останеш? Хапни с нас. Изглеждаш прегладнял.

Хайме поклати глава.

— Никой не бива да узнае, че съм бил тук, Тина. Обещай ми. Закълни се върху това, че някога щяхме да бъдем парабатаи.

— Не е честно — прошепна тя. — Освен това, Друзила знае.

— Тя няма да каже на никого… — започна Хайме.

— Кристина! — Гласът на Марк долетя откъм коридора. — Кристина, къде си?

Ръцете на Хайме изведнъж се обвиха около нея, силни като стомана, докато я прегръщаха здраво. Когато я пусна, тя го докосна леко по лицето. Имаше милион неща, които искаше да му каже… ten cuidado, повече от всичко: пази се, бъди внимателен. Ала той вече се бе отдръпнал от нея и отиваше към прозореца. Отвори го и изскочи навън, като сянка, изчезнала в дъждовната нощ.