Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Черното момиче?
Да, тогава наистина беше момиче, помисли си с носталгия Грег; на шестнадесет, макар да се преструваше на по-голяма. За това каза на Кранмър: — Това беше преди шест години. Тя вече не е момиче.
— Не аз я наех за онази малка драма, а баща Ви.
— Не искам да го моля. Но Вие можете да я намерите, нали? — Очаквам да успея — отговори детективът и извади бележник и молив. — Предполагам, че Джаки Джейкс е псевдоним.
— Детинското й име е Мейбъл Джейкс.
— Актриса, нали така?
— Опитваше се. Не знам дали е успяла.
Джаки притежаваше красота и чар в изобилие, но в киното нямаше много роли за чернокожи актьори. — Очевидно я няма в телефонния указател, иначе не бихте имали нужда от мен. — Или номерът й не е включен в указателя, или не може да си позволи телефон. — Виждали ли сте я от тридесет и пета година насам? — Два пъти. Първият път беше преди две години, недалеч оттук, на улица „Е“. Вторият път беше преди две седмици. На две преки оттук. — Добре. Можем да сме съвсем сигурни, че тя не живее в този тузарски квартал, следователно трябва да работи някъде наоколо. Имате ли нейна снимка?
— Не.
— Смътно си я спомням. Хубаво момиче с тъмна кожа и широка усмивка. Грег кимна и си представи сияйната усмивка на Джаки. — Искам само да знам адреса й, за да мога да й пиша. — Не е необходимо да знам за какво ще ползвате информацията.
— Това ме устройва.
„Наистина ли е толкова лесно“, учуди се Грег.
— Таксата ми е десет долара на ден, с предплата за два дни. Плюс разноските. Грег очакваше да е по-скъпо. Извади портфейла и даде на Кранмър двадесет долара.
— Благодаря — рече детективът.
— Пожелавам ви късмет — отговори Грег.
II
В събота беше горещо и Уди отиде на плаж с брат си Чък. Цялото семейство Дюър беше във Вашингтон. Имаха деветстаен апартамент в хотел Риц-Карлтън. Чък беше в отпуск от флота, баща му работеше по дванадесет часа дневно заради нещо, което наричаше Атлантическата конференция, а майка му пишеше нова книга, за президентските съпруги. Уди и Чък се преоблякоха в къси панталони и спортни блузи, взеха хавлии, слънчеви очила и вестници и се качиха на влака за Реобът бийч, на брега на Делауеър. Пътуването им отне два часа, но в събота през лятото можеха да идат само там. Пясъчната ивица беше широка, а от океана подухваше свеж бриз. И имаше хиляди момичета в бански костюми. Двамата братя изглеждаха различно. Чък беше по-нисък, стегнат и атлетичен. Имаше хубавото лице и завладяващата усмивка на майка им. Беше слаб ученик, но и той, като Роза, показваше особена интелигентност и възгледите му за живота винаги бяха нестандартни. Беше по-добър от Уди във всички спортове, без бягането, където дългите крака даваха на по-големия брат бързина, и без бокса, където дългите му ръце почти не позволяваха да получава удари. У дома Чък не приказваше много за флота, защото родителите още му се сърдеха, че не е отишъл в Харвард. Но пред Уди той ставаше малко по-открит: — На Хавай е страхотно, обаче наистина съм разочарован, че ми дадоха работа на сушата — обясни той. — Постъпих във флота, за да плавам.
— С какво точно се занимаваш?
— Служа в поделение за радиоразузнаване. Подслушваме съобщения, предимно на японския Имперски военноморски флот.
— Не са ли шифровани?
— Шифровани са. Обаче можеш да научиш много и така. Нарича се анализ на трафика. Внезапното увеличаване на броя на съобщенията означава, че предстоят някакви действия. Освен това в радиотрафика можеш да различаваш модели. Например преди десант има определена конфигурация сигнали.
— Удивително. Обзалагам се, че си добър в работата.
Чък сви рамене.
— Аз съм само чиновник. Анотирам и завеждам сигналите. Но човек не може да не схване основните неща.
— Как е животът в Хавай?