![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
И отново под копитата летеше назад есенната равнина. Те препускаха покрай западната стена на Емин Муил, като подминаха безкрайните малки рекички на анориенските разливи, Фолко скри пръстена на принц Форве на по-сигурно място, затова пък ръката му все по-често и по-често посягаше към скъпоценното острие на Отрина. Чудесното оръжие отново оживя – като че ли чувстваше, че часът му приближава.
През това време в Рохан се вдигна обща тревога. Подминавайки отряда, препускаха куриери на краля от Едорас към най-отдалечените места за лагеруване на табуните. Никаква война, естествено, не беше обявена, на хората се казваше, че кралят е обявил извънреден оглед на войските защото иззад границите идват тревожни вести и не е сигурно, че няма да се отвори работа за оръжията... Това беше достатъчно, за да започнат многобройните отряди на Повелителите на конете да се стичат към Едорас.
Гледайки подир подминаваните от време на време конни дружини, Фолко с известно облекчение си рече, че поне тук предупрежденията му не са отишли на вятъра.
Минаваха дни, Фолко и спътниците му се приближиха към Волд, зад дългите хълмисти разклонения лежеше Великият Андуин. Малко по малко походните шатри на пастирите на конете ставаха все по-редки – отрядът всеки момент щеше да напусне роханските предели.
Ето че за последен път показаха на граничния караул документите си, подписана от самия крал на Гондор. Стояха на брега на Андуин до брода. От лявата им страна се нижеха мрачни сурови гори, насадени от сродниците на Дървобрад в годините след падането на Саурон. Те почти се бяха слели с Лориен – тих, печален и бавно увяхващ. Животът и светлината бяха изоставили тези краища, Карас Галдон бе опустял – нямаше кой да се погрижи за някога величествената и прекрасна Златна гора. Фолко дълго гледа в онзи посока, където в горските дебри се криеше гробът на Арвен Ундомиел. Разправяше се, че на могилата й никога не увяхвали цветя, дори в най-жестоката зима. Хобитът бе готов да моли приятелите да направят завой... но внезапно стражата затръби тревога.
- Пушек! Пушек! Пушек на югоизток! – викаха роханските патрули от поста на хълма.
Атлис, като че ли се откъсна от седлото. На един дъх той излетя нагоре по стълбите и задълго замря, втренчено вглеждайки се в далечината...
- Сигнален огън на степните жители – жестоко озъбил се, произнесе той. – Не много далеч, но и не много близо. Означава, че пътят е свободен. Това са истерлингите. Тези огньове ги помня още от Итилиен.
- Какво би трябвало да означава това? – намръщи се старшият на роханците.
- Това значи, че истерлингите вече могат да нападнат тук! – отговори Атлис.
- Да, те следват пътя на онези, които бяха разбити навремето от Еорл Млади – забеляза Фолко. – Ако, разбира се, това е действително поход, а не случаен патрул...
„Или не е Олмер лично“ – каза си наум, без да произнася това на глас, защото отново към гърлото се надигаше страхът от възможен неуспех – прекалено често търпяха поражение, срещайки се с Господаря в открит бой... Разтревоженият началник на роханската застава незабавно изпрати куриер с донесение, а самия той заедно с двайсетина свои воини известно време придружи конния отряд с посланиците.
Скърцащият сал бавно пресичаше Великата река. Той беше почти същия, но много по-голям, както и паметният сал във Фуков край. Опрял се на парапета, хобитът гледаше на плискащите в борда сиви вълни, без да мисли за нищо. Вече не се нуждаеше от високи слова, за да тръгне на бой. Или този път ще победят – или на мястото на родината му ще останат само димящи пепелища. Лош ли е, добър ли е Олмер... Лоши ли са, добри ли са елфите, Великия Орлангур, Валарите – това не е важно. Важно е само това, че родния ти дом ще бъде подпален – и не защото някой изпитва особена омраза към теб лично, а просто според жестокия и сляп закон на войната. Избор не им оставаше – или ще убият Олмер на прага на Дол-Гулдур, или той, сложил си Мъртвешкия Пръстен, ще превърне цялата Западна Средна земя в пламтящ океан страдания. И ако това се случи, на него, Фолко Брендибек, му остава само да се хвърли на меча си или да падне в някоя битка, съзнателно търсейки смъртта.