Черното копие и сянката на Властелина [bg]

- Камъните на Гондор действително са ослепели – с горчивина в гласа каза елфът. – Очевидно Олмер неосъзнато се стреми да стане недостъпен за всякакво наблюдение и Главният Мъртвешки пръстен изпълнява желанията му, за което Господарят сигурно не се досеща.

Фолко на свой ред му съобщи за резултатите на гондорското пратеничество. Форве само тежко въздъхна.

- Но най-интересното е – продължаваше хобитът, – че в дома на херцог Етчелион обърнах внимание на едно изваяние. Казаха ми, че било бюст на Боромир, по-големият син на последния Наместник на Гондор Денетор. И хич не ми хареса стряскащата прилика, която открих в този бюст... с не кой да е, ами с нашия славен Господар! Спомняш ли си, веднъж ти разказах една легенда, която бях чул от пиратите на Морския народ? Тя твърдеше, че Боромир, дето не желаел да се жени и не познавал жена, един път все пак не устоял. И му се родил син не от знатна девойка, а скромно и неизвестно момиче. Само на Манве му е ясно, какви пътища са довели Боромир при нея. Страхувайки се от бащиния гняв, Боромир скрил това. Говорят, че жената отгледала сина си убеден в правото си, че дядо му е законният владетел на Гондор, а баща му в определеното време ще стане цар. И дошъл ден, вече след края на Великата война за Пръстена, когато порасналият юноша, наследил избухливия нрав на бащата, дошъл при Великия Крал и поискал отговор, защо Арагорн е заел неговия, на сина на Боромир, трон? И тежко оскърбил Краля... а може би това са само слухове. С една дума, посещението на младежа не свършило добре. По чутото от мен от Морския народ, който е сред противниците на Гондор, Арагорн пратил дръзкия юноша в изгнание, като му забранил да се появява близо до гондорските граници, а младежът за сбогом проклел целия род на Арагорн и възвестил, че някой ден негов далечен потомък ще ги накаже за всичко... Аз не вярвах на това. Радагаст също. Обаче този портрет в камъка!... Макар сходството да не е пълно, но е несъмнено. Не може да съм се объркал. Ако Олмер наистина е от рода на Наместниците на Гондорския престол и го знае...

- Ти предупреди ли краля?

- Предупредих херцог Етчелион. Той е най-разумният измежду гондорските велможи. Ала що се отнася до войната, той ми вярваше в най-добрия случай наполовина, а за бюста – изобщо не.

- Е, какво пък... Приятелю Фолко – гласът на принца неочаквано спадна до шепот, – може би това е последният ни разговор. Боя се, че Камъните ослепяват. Превратностите на войната са неизповедими, но смятам, че трябва да знаеш: ако Олмер успее да изпълни замисленото, ще рухне последният тесен мост, който свързва Средната земя с Благословеното кралство Валинор. Ще се разпадне магическата верига, която поддържа във всеобщо равновесие самата световна идея на Вселенските Везни. Обикновено успехът на Мрака пораждаше отговор на Светлината и обратно. Сега Везните могат да се откъснат от подставката си. Освен ако Великият Орлангур не поведе полкове ни, опасявам се, няма да имаме шансове. Средното княжество като че ли реши да тръгне, но не се надявай много на това! Аз никога не съм се отнасял с особен възторг към онези, които отидоха във Валинор или, побояли се от трудностите по пътя, изостанаха, а после няколко хиляди години лееха горещи сълзи, седейки на западните брегове на Средната земя, но ако Сивите заливи паднат – светът ще се промени, и никой от нашите мъдреци не може да каже как... И последно. Помни, че вратите на моя дом във Водите на пробудата винаги са отворени за теб и твоите приятели. Ако съдбата се обърне против вас – ела на изток. Камъкът в пръстена ти може да бъде ослепен – но въпреки всичко ще ти покаже пътя към Куивиенен...