Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Фолко обходи с поглед залата и неволно се сви – по лицата той виждаше, че всички или почти всички са на страна на стария благородник.

- Но щом е така – невъзмутимо продължаваше херцогът, – тогава опасност от нахлуване, макар и неголяма, но все едно съществува. Истерлингите събират сили, добрите чувства към Гондор не бързат да пуснат корени в душите им. Рано или късно ще настъпи ден, когато старите обиди, а хората от степите, както с известно, не забравят и не прощават... и тези техни обиди ще ги тласнат към голяма война. Но отговорете ми, кое е по-добре – да отразяваш отдавна замислен, старателно подготвен удар на неприятеля, при което нашите войски ще бъдат принудени припряно да разгръщат силите си, или да отблъснеш удар, който е нестроен и почти стихиен, нанесен е от отчаяние, от движени от страх вождове? Да отразим такова нападение, стоейки на предварително подготвени отбранителни позиции? Искам да кажа, че ако нашите придвижвания тласнат истерлингите и другите народи от равнината към нахлуване – нека нападат! Нека нападнат сега, докато не са подготвени и времето на походи е неудобно за тях! Ние ще имаме много повече шансове за победа и ще можем за дълги десетилетия да отсрочим тяхно ново нашествие. Ако ли пък се окаже, че нашите гости са прави, тогава аз командващият северната и централна армии на Гондор, просто не знам друг начин, по който да спасим вътрешните области на страната от разорение, освен да придвижим на предни позиции нашите полкове. Ако някой е готов да предложи различен и деен план аз съм готов незабавно да му отстъпя мястото си. Ако ли пък нито истерлингите, нито други източни орди така и не се появят пред границите ни – не е голяма беда. Войските ни все едно се нуждаят от време на време от учения. Меч не бива да бездейства. Сега е най-подходящият момент. Реколтата е прибрана, няма да нанесем загуби на нивите и градините си.

Етчелион се поклони на краля и замълча. Разумните му думи не оставиха здравомислещите безучастни. Но старият благородник не мирясваше:

- Преместването на полковете, които назова уважаемият херцог – започна горещо да възразява той, пръскайки слюнка, – несъмнено ще заварди пътя навътре към Анориен и Рохан. Знам разположението на войските ни! И ми е ясно, че при това Минас-Тирит ще остане почти без прикритие. Какви са тези странни учения, които предлага уважаемият Етчелион? Кой враг ще остави в тила си нашата непристъпна крепост? Нима не е ясно, че всеки удар ще е насочен към Минас-Тирит и само към него! Самият Господар на Черните конници не можа да премине пагубните за него Пеленорски полета! Нима наследниците на Злото – ако такива се намерят – ще се окажат по-глупави?

- Напълно възможно е да се окажат и по-умни. – доста неучтиво се намеси в разговора Торин. – За какво да удрят чела в несъкрушими бастиони? Много по-разумно е да сковат силите на Гондор на север и на юг, да си пробият път в Рохан, да разсекат Обединеното Кралство и после да разбият разединените му армиите една по една.