Черното копие и сянката на Властелина [bg]

- Можем – мрачно кимна Торин. – Към Дол-Гулдур, Блатният замък. Там имаме намерение още веднъж да причакаме и издебнем Краля-без-Кралство, за да го унищожим.

Етчелион се облегна назад в креслото.

- Наистина сте достойни за похода ви да бъдат съчинени песни – бавно произнесе той с променен глас, обхождайки пратениците с поглед. – Какво мога да пожелая? Късмет! И нека насочи стрелите ви Манве! Но говорете направо! Мога ли да ви помогна? Хора, коне, оръжие, злато – всичко имам в излишък.

- Как по-бързо да стигнем до Блатния замък? – от упор гледайки херцога, попита Торин. – По реката или по суша?

- По суша – отговори херцогът. – Сменяйки конете, заобикаляйки Емин Муил. През Андуин можете да преминете до Корамаленското поле, край вливането на притока Лимлайт във Великата река.

- Тогава ще са ни необходими коне – реши Торин. – Коне и, разбира се, пропуски през всички гондорски и рохански застави.

- Добре – кимна херцогът. – Но не само това. Ще пратя с вас все едно като почетен ескорт петдесет души от собствената ми дружина и ще ги поведеш ти, Атлис!

Амрод сви рамене.

- Благодаря високородния херцог – каза той. – Но защо да излагаш на риск воините си? Ако Олмер се появи в Дол-Гулдур, не ще помогнат нито петдесет нито петстотин воини. Едва ли обикновено оръжие ще го възпре.

- Моите хора са въоръжени с някои неща, които грижливо са били пазели в гондорските съкровищници дълги години. Доспехи и мечове от времената на Последния Съюз, например. Освен това никой не знае със сигурност какво става сега южно от границите на Беорнингските владенията и на север от роханските околии. Не, охраната няма да ви е излишна, а аз от своя страна ще направя всичко, за да посрещна възможното нахлуване с вдигнато оръжие. Роханците, естествено, ще бъдат предупредени, но у тях е по-просто – те винаги са готови да яхнат бойните си коне... А на вас – успех! Бих желал да ви срещна още веднъж и нека е от тази страна на Гърмящите морета...

Слънцето още не беше стигнало пладне, когато от северните Анориенски порти на Минас-Тирит в галоп изскочи голям конен отряд с множество резервни коне на дълги поводи. Напускайки великолепната южна столица на Обединеното кралство, Фолко постоянно се оглеждаше, в стремеж да запомни колкото се може по-добре видяното. Беше му тежко на сърцето – нещо все по-уверено му подсказваше, че повече няма да види тази красота.

Провървя им със спътниците – личната дружина на Етчелион Итилиенски се състоеше от отчаяни смелчаци. Всички, на които им омръзваше мирният й размерен живот в богатите гондорски градове, които почваха да правят бели от излишъка отпуснати им от природата сили – рано или късно попадаха във волните дружини и задруги на Етчелион. При тях липсваше строгата надутост на почитаните за най-добри воини на Обединеното кралство Стражи на Цитаделата, тук не признаваха тежки скъпоценни одеяния и позлатени ножници, но пък разбираха от оръжие. В дружината отчаяните луди глави получаваха истинска работа и се случваше да ходят надалеч в степите, появяваха се по бреговете на Карнен, пояха конете си край морето Рун, достигаха до разжарените задхарадски пустини.