Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
В залата се надигна негодуващ ропот, но Етчелион стоеше мълчаливо, дълбоко замислен. Кралят едва забележимо помръдна пръсти. Придворния послушно скочи напред.
- Аудиенцията е завършена – обяви той на пратениците. – Съветът на Короната ще обсъди всичко съобщено от вас. Ще ви бъдат предадени грамоти, свидетелстващи за изпълнението на вашето пратеничество. Вие ще можете да се върнете към господарите си. За което, разбира се, Негово Величество ще ви предостави коне, кораби и належаща охрана. Той ви предлага да чакате в определените за вас покои до следобедната камбана.
- Е какво, убедихте ли ги? – срещна ги Атлис до вратите на стаята.
Воинът изглеждаше уморен, наметалото му беше прашно.
- Кой знае? – отговори му Амрод. – Вашите управници са много горди... прекалено горди. – Устните му се свиха и побеляха, но той се сдържа и не каза повече нито дума.
- Според мен не ни повярваха много – забеляза Дребосъка, смъквайки ботушите и падайки на разкошното, застлано с коприни ложе. – Само Етчелион накрая май се умисли.
- Тоест кралят не обяви спор на опълчението? -полуутвърдително произнесе Атлис, вече сам знаейки отговора.
- Разбира се, че не! – промърмори Торин. – Най-голямото, което може да постигне Етчелион са войскови учения на северната граница... Между другото кой е този Неарнил?
- Началникът на южната армия на Гондор – с мрачна усмивка отговори Атлис.
Торин разочаровано подсвирна.
- Значи, да не се надяваме на юг дори на това... – Съвсем зле са нещата.
- Е, може би още не съвсем – забеляза Атлис. – Аз също не седях с кръстосани ръце. Днес вечерта ще ви чакат около петдесет човека гондорски командири – стотници и хилядници, хора не от парадните зали, а от границите. Ние събрахме почти всички, които случайно се оказаха в Минас-Тирит или близо до него. Това са истински воини. Ако ги убедите, както убедихте мен, сигурно гондорската армия няма да се окаже заварена неподготвена.
Над двореца в Цитаделата заплуваха кънтящия удари на следобедната камбана. Приятелите, бързо довършиха трапезата и се стегнаха за някакви вести от краля – може би покана за прощална аудиенция. Но дошлият придворен се оказа горчиво кратък:
- Уважаеми пратеници, приемете грамотите на Негово Величество за изпълнение на вашето пратеничество. На херцог Етчелион му е поръчано да ви даде достойна свита до нашите граници, накъдето и да пожелаете да се отправите. На пристанището ви ще очаква кораб, ако предпочетете да пътувате по Великата река. А ако не бързате, бъдете гости на кралството, колкото пожелаете. За всичко ще се погрижи великият херцог Етчелион. Той ви моли да му окажете чест, като премете поканата му за обяд. Куриерите ще ви посочат пътя.
Всичко завърши с поклони и взаимни любезности. А когато над града се спусна прохладна октомврийска вечер с дъждец, шестимата пратеници, съпроводени от Атлис, се отправиха към южните предградия на Минас-Тирит. До самата градска стена се разполагаха воинските складове и арсенали и именно там Атлис назначи среща на своите познати командири.
Най-сетне Фолко и приятелите му намериха благодарни слушатели. Събралите се седяха кой на каквото намери в ниското сводесто помещение, натъпкано с конска сбруя, във въздуха се носеше силната миризма на обработена кожа. И шестимата пратеници говориха по ред и нито веднъж по мрачните лица на дошлите да ги слушат не се плъзна и сянка на недоверчива усмивка. Косите на воините бяха силно прошарени, страните и челата на мнозина бяха изпъстрени с белези от рани. Тук умееха да гледат същността. Цветът на гондорската войска, издигналите се поради личната си храброст и ум командири знаеха, какво е това степна конница и харадска пехота. И въпросите, които задаваха, бяха съвсем различни от подигравките в двореца. Отначало това бяха, разбира се, конкретни питания за броя на нападателите, за посоките на първите удари и кои племена са в авангарда. Но след като разбраха, че това на пратениците не им е известно, те започнаха спокойно и без суета да обсъждат какво и как е възможно да бъде сторено, за да се избегнат последствията от безгрижието на кралския двор. Изричаха се имена и предполагаеми места, които могат да бъдат заети от отделните хиляди или стотни така, че това да не предизвика безпокойство в столицата, но би помогнало на войските да отразят първия и без съмнение най-силен натиск на неприятеля. Пресмятаха се мечове и копия, щитоносци и конни стрелци, тежковъоръжени броненосци и бързоноги стрелци с прашка...