Драконите на сломеното слънце [bg]

— Значи смятахте да ме уведомите след като предприемете тези мерки? — кимна саркастично младежът. Той отново насочи поглед към представителя на кирата. — Какви вести ни носите, сър? Не, не поглеждайте него! Кажете на мен! Аз съм вашият крал!

— Щитът е бил преодолян от формирование на Мрачните рицари, Ваше величество. Вече са прекосили границата и са се насочили към столицата ни.

— Мрачни рицари? — повтори учудено Силван. — Но как…? Сигурен ли сте?

— Да, Ваше величество — отговори пратеникът. — Видях ги със собствените си очи. Получихме сведения за армия от великани, която се движи в непосредствена близост с бариерата. Отидохме да проверим истинността им и се натъкнахме на силите на нашествениците. Около четиристотин души. Във вътрешността на страната. Предвождат ги офицери от известния нам Орден на Рицарите на Такхизис. Разпознахме броните им. Заедно с тях се придвижва една стрелкова рота, вероятно наемници. Забелязахме и присъствието на минотавър, който заема длъжността на втори командир.

— Кой ги предвожда? — попита младежът.

— Сега нямаме време за… — започна Конал.

— Искам всички подробности — обясни със студен тон Силван.

— Водачът им е наистина странна личност, Ваше величество — отговори елфът. — Жена от расата на човеците. Само по себе си това не е изненадващо, но тази жена е по-скоро дете, дори и според техните мерки. Едва ли е на повече от осемнайсет. И все пак е рицар и техен командващ. Носи черна броня, а войниците изпълняват заповедите й.

— Твърде необичайно — намръщи се младежът. — Струва ми се доста невероятно. Запознат съм с ръководната структура при Мрачните рицари, които понастоящем се наричат Рицари на Нерака. Досега не бях чувал, че имат обичай да посвещават в рицарство някой толкова млад, камо ли да го произвеждат в офицерски чин. — Той погледна Конал. — Какво смятахте да направите срещу тази заплаха, генерале?

— Ще мобилизираме армията си незабавно, Ваше величество — отвърна рязко той. — Вече разпратих необходимите разпореждания. Киратът следва напредването на вражеските сили отблизо. Ще ги посрещнем, ще ги отблъснем и унищожим. Наброяват едва четиристотин. Нямат нито провизии, нито пък начин да се сдобият с такива. Сега са отцепени от външния свят, напълно изолирани. Битката едва ли ще продължи дълго.

— Имате ли опит в сражения с Рицарите на Нерака, генерале? — попита Силван.

Лицето на Конал потъмня. Той гневно стисна устни.

— Не, Ваше величество. Нямам.

— Имате ли някакъв опит, какъвто и да е, в бойни действия с реални, а не присънили ви се врагове? — настоя младежът.

Конал буквално се тресеше от яд. Лицето му посиня. На бузите му горяха две яркочервени петна. Той скочи на крака и стовари длани върху писалището:

— Ти, младо…

— Генерале! — Глокъс най-сетне успя да изплува от мястото, в което го бяха отвели мислите му, точно навреме, за да се намеси. — Той е ваш крал.