Зовът на барабана [bg]

— Чувал съм — увери го сухо Джейми. — Но ние се разбираме добре с индианците тук, а и те не са толкова много. Освен това внимавам.

— Ммм. — Той отпи отново и направи гримаса. — Сигурно рискуваш повече с това, че можеш да ги отровиш, отколкото от пияна тълпа. — Той остави чашата и смени темата.

— Чух в Уилмингтън да говорят за някаква група мъже, наречени регулаторите, които тероризират по-вътрешните райони и се опитват да предизвикат въстание. Срещал ли си такъв тук?

Джейми изсумтя.

— Какво ще тероризират? Катериците? Това са вътрешните райони, Джон, а после следва пустошта. Сигурно си забелязал липсата на селища по пътя насам.

— Наистина забелязах нещо такова — съгласи се лорд Джон. — И все пак чух слухове относно присъствието ти тук — че донякъде то действа възпиращо пред нарастването на беззаконието.

Джейми се засмя.

— Мисля, че ще измине известно време, преди да се появи беззаконие, което да възпирам. Макар че наистина халосах един стар немски фермер, който тормозеше млада жена в мелницата до реката. Беше си наумил, че го лъже в теглото, което не беше вярно, и не можах да го убедя. Но това е единственият ми опит да поддържам обществения ред.

Грей се засмя и взе падналия цар.

— Радвам се да го чуя. Ще ми окажеш ли честта да изиграем още една партия? Едва ли номерът ми ще мине втори път.

Аз се обърнах настрани, към стената, и се вгледах в гредите. Светлината на огъня блещукаше по следите от брадвата по всеки ствол, които приличаха на пясъчни вълнички по бряг.

Опитах се да не обръщам внимание на разговора зад мен, да потъна в спомена как Джейми сваляше кората и правеше трупите четвъртити, как спях в прегръдките му до недостроената стена и усещах как къщата се издига около мен, обгражда ме с топлина и сигурност, постоянно въплъщение на прегръдката му. Винаги се успокоявах от този образ, дори когато бях сама в планината, защото знаех, че съм защитена от къщата, която той бе построил за мен. Тази нощ обаче не се получи.

Лежах неподвижно, чудех се какво точно ми става. Или не какво, а защо. Знаех много добре какво е; беше ревност.

Наистина ревнувах; чувство, което не бях изпитвала от години и което ненавиждах сега. Обърнах се по гръб и затворих очи, опитвах се да не слушам тихия разговор.

Лорд Джон беше много любезен с мен. Нещо повече, той беше интелигентен, разсъдлив — очарователен всъщност. И като го слушах как води интелигентен, разсъдлив и очарователен разговор с Джейми, всичко в мен се свиваше и стисках ръце под юргана.

Ти си идиотка — казвах си яростно. — Какво ти става?

Опитах да се отпусна, дишах дълбоко през носа, със затворени очи.

Част от проблема беше Уили, разбира се. Джейми много внимаваше, но бях забелязала изражението му, когато гледаше момчето. Цялото му тяло излъчваше радост, гордост, примесена с неувереност и това също ме тормозеше.