![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Другият бизнесвъпрос за обсъждане вероятно бе проблемът Хуан Каранза. Вече дори си представях разговора между тези хора. Франк вероятно казваше нещо от рода на: „Трябва да се държим заедно в тази работа с Каранза. Окей? Не искаме една шепа жълтуги да ни накарат да вършим неща, които не искаме да вършим. Нали така? И не искаме шибаните ченгета да предизвикат нещо между нас. Разбирате ли? Не искам да видя нито капка италианска кръв, пролята заради шепа жълтуги. Съгласни ли сте? Бизнесът не бива да пострада, затова, ако се наложи да се шибаме с тези жълтуги, ще се разправим с тях здравата и бързо. Разбирате ли? Не правим никакви отделни сделки с жълтугите, «дръпнатите», melanzane, ченгетата, областните прокурори или който и да е. Capisce?“
Как ви се струва това? Страшното беше, че ако бях чул такъв разговор преди четири месеца, нямаше да разбера и половината от него. А сега можех сам да си го съчиня. Madonna, какво ставаше с мен? Не знаех, но ми беше интересно.
Разгледах Лени и Вини на уютната маса за двама в ъгъла. Доколкото можех да видя, не пиеха никакъв алкохол, но тънеха в димна завеса и пиеха чаша след чаша кафе. Италианците, изглежда, са способни да стоят часове наред на една маса, като разговарят и ядат. Лени и Вини като че ли бяха доволни да не вършат нищо, освен да седят и да наблюдават вратата. Но наблюдаването на вратата, струва ми се, беше най-важната работа в „Джулио“ в момента. И двамата, забелязах, наблюдаваха също и останалите клиенти в заведението, особено четиримата мъже с Франк. Но всички тези хора, които си убиваха времето в ресторанта, изглежда, бяха редовни посетители, които управителят и сервитьорите познаваха, и сметнах, че е малко вероятно някой от тях внезапно да скочи и да започне да стреля на посоки. Не, това, което трябваше да се държи под око, бе вратата. И за да помогна на Вини и Лени, и аз започнах да я наблюдавам.
След около петнайсет минути Франк се върна на нашата маса.
— Извинявай, господин адвокат. Имах малко работа там.
— Няма проблем.
Пастата дойде и Франк веднага зарови в нея.
— К’во шъ кажеш? Мирише ли на проститутско коте? Да? Не?
— Без коментар.
Опитах пастата, която наистина приличаше на малки врабешки езичета. Всъщност беше доста вкусна, включително рибеният сос, но вече бях сит.
Белароса откъсна хапка хляб и я натопи в моята чиния.
— Ето така, топни си. Не се стеснявай.
Не обичам дори когато Сюзън си взема от чинията ми. Но взех хапката от ръката му и я изядох.
Погледнах часовника си.
— Не трябва ли да си обадиш на жена си?
— Аха. По-късно.
— Може би трябва да й съобщим, че са те пуснали под гаранция.
— Тя е добре.
— Беше много разстроена, след като замина.
— Аха? Казах й да остане горе. Виждаш, ли? Те вече дори не слушат.
— Въпреки това, едно обаждане…
— Как се сети за жена ми? От puttanesca соса ли? — Той се разсмя. — Той ли те подсети да се обадиш на жена ми?
Не исках да зачеквам тази тема. Играех си с пастата и отпивах по малко от виното.
Белароса изяде своята паста и си пресипа малко от моята, отбелязвайки:
— Ти не ядеш. Не ти харесва?
— Натъпках се.
Погледнах часовника си. Беше два и половина.
— Казах на жена ти, че ще те върна вкъщи днес следобед — информирах аз Белароса.
— Така ли? Защо? Казах ти, че ще трябва да поостанем малко тук. Има още хора, с които трябва да говоря. Искам да кажеш нещо на пресата по-късно. Имаме един хубав голям апартамент в „Плаза“. Ще останем в града няколко дни.
— Няколко дни ли?
— Аха.
— Франк, аз имам работа, уговорени срещи…
— Какво да ти кажа? Нещата се усложниха, господин адвокат. Ще ти се отплатя за това.
Всъщност нямах никакви уговорени срещи и почти никаква работа, за която да се тревожа. А за петдесет бона можех да се помотая из града няколко дни.
Франк взе и останалата ми паста.
— Аха, ще кажем да ни изпратят от къщи малко дрехи. Жена ти ще ти опакова някои неща.