Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Беровин носи червен колан — прошепна Нинив. Това беше знакът на Мъдрите жени, прочутите ебударски знахарки, чието лекуване се славеше по целия свят и отстъпваше само на Церенето на Айез Седай. Смяташе се, че лекуват почти всичко. Уж го постигаха само с помощта на билки и древни познания, но… — Колко Мъдри жени си виждала досега, Елейн? Колко от тях могат да преливат? Колко от тях бяха ебударки или поне алтарки?
— Седем, като се брои и Беровин — последва замисленият отговор. — И само една, за която бях сигурна, че е тукашна. — Ха! Всички останали явно не бяха. Елейн вдиша дълбоко, но продължи също така тихо: — Никоя обаче не можеше да се сравни по сила с тези жени. — Добре поне че не допусна, че нещо са се объркали. Всички тези Мъдри жени имаха дарбата. — Нинив, ти наистина ли допускаш, че всички тези Мъдри жени са… Това би било повече от невероятно.
— Елейн, в този град има гилдия и на мъжете, които метат площадите всяка нощ! Смятам, че ние с теб просто открихме говняното Древно сестринство на Мъдрите жени.
Опърничавата му щерка-наследница обаче само поклати глава.
— Кулата щеше да е изпратила тук сто Сестри още преди години, Нинив. Какви ти сто! Двеста! Колкото трябва, за да се справят с тях за нула време.
— Може пък Кулата да не го знае — отвърна Нинив. — Може пък гилдията им да се е снишила достатъчно, за да не си помислят в Кулата, че може да им създадат грижи. Няма закон срещу преливането, ако не си Айез Седай, а само срещу това да се представяш за Айез Седай или да злоупотребяваш със Силата. Или да ги излагаш. — А това означаваше всичко, което можеше да хвърли лоша светлина върху истинските Айез Седай, ако някой си помисли, че си една от тях, което пък отиваше твърде далече според нейните представи. Същинският проблем обаче бе в това, че тя самата не можеше да го повярва. Кулата като че ли знаеше всичко и Сестрите най-вероятно щяха да прекършат един дълбоко спотаил се кръг, ако жените в него можеха да преливат. Но все пак трябваше да има някакво обяснение за…
Съвсем смътно усети, че някоя прегръща Верния извор, а после изведнъж го усети съвсем ясно и зяпна изумена, когато сплит от Въздух дръпна плитката и я повлече бежешком на пръсти през стаята. Елейн хукна до нея със зачервено от гняв лице. Най-лошото беше, че и двете ги бяха заслонили.
Късият им бяг приключи, след като им позволиха да опрат пети на пода пред госпожа Корли и другите две — и трите седнали на червените столове, и трите обкръжени от сиянието на сайдар.
— Каза ви се да мълчите — скастри ги Реане. — Ако решим да ви помогнем, трябва да разберете, че очакваме от вас изрично покорство, не по-малко, отколкото в самата Бяла кула. — Последните две думи изрече с много почтителен тон. — Ще ви кажа, че щяхме да се държим с вас много по-добре, ако не бяхте дошли при нас така необичайно. — Потокът, стиснал плитката на Нинив, изчезна. Елейн също я пуснаха и тя тръсна глава сърдито.
Ужасеното слисване се превърна в свиреп гняв, щом Нинив разбра, че тази, която я бе заслонила, е Беровин. Повечето Айез Седай, които тя познаваше, стояха над Беровин; дори не повечето, а почти всички. Тя се овладя, напъна се да достигне Извора, очаквайки сплитовете около нея да се разкъсат. Най-малкото смяташе да покаже на тези жени, че няма да се остави да… Сплитовете… се изопнаха. Закръглената кайриенка се усмихна, а лицето на Нинив помръкна. Щитът не само се изопна, но се проточи по-навън и още по-навън, изду се като топка. Нямаше да се прекърши. Това беше невъзможно. Всеки можеше да я прегради от Извора, стига да я изненадаха, разбира се, и дори някои от по-слабите можеха да задържат веднъж изтъкания щит, но не и чак толкова по-слаба. А и един щит не можеше да се огъне толкова, без да се пропука. Това просто беше невъзможно!
— Не се напъвай толкова, че може да си скъсаш някоя жила — подхвърли й Беровин едва ли не дружелюбно. — Ние не се опитваме да си надскочим боя, но с времето уменията се изострят, а това за мен винаги е било почти Талант. Бих могла да задържа и някоя от Отстъпниците.
Така че Нинив се предаде. Можеше и да изчака. Още повече че нямаше друг избор.
Дерис се приближи с подноса и раздаде чашки с черен чай. На трите седнали жени. Нинив и Елейн погледна съвсем бегло, преди да приклекне безукорно и да се върне при масичката.