Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Лицето му бе бяло като платно и въпреки студа, плувнало в пот.
— Майко Изповедник, нашият съгледвачески отряд се насочи на юг, за да огледа пътищата откъм Дивото и да види дали Орденът няма намерение да ни обгради. Е, накратко казано, видяхме военна колона, която се движи на запад. Носят провизии и боеприпаси.
— Армията на Императорския орден е огромна — Успокои го Калан. — Няма нищо странно в това да получават подкрепления и провизии от родината си, когато претърпят загуби. А щом носят храна и боеприпаси, значи би трябвало да има и охрана.
— Следихме ги цяла седмица, за да сме сигурни, че сме ги преброили правилно.
— Колко? — попита Калан.
— Доста над четвърт милион, Майко Изповедник.
Калан усети как по цялото й тяло пробягват ледени иглички.
— Колко каза? — помисли, че не е чула Вирна.
— Поне двеста и петдесет хиляди въоръжени бойци, плюс каруцари и цивилни лица, каращи провизии.
Всичко, което бяха постигнали, всичките жертви, всичките битки, спечелени срещу Императорския орден, бяха зачеркнати в един миг. Нещо повече, целият път, изминат дотук, вече не съществуваше. Съществуващите в началото на войната вражески сили бяха почти напълно възстановени.
— Добри духове — прошепна Калан, — колко ли още души ще хвърли срещу нас Орденът?
Когато срещна погледа на Уорън, разбра, че дори това число не е изненада за него.
Магьосникът махна към съгледвача.
— Хейес е видял само първата вълна. Пленниците ни казаха за подкрепленията. Не бяхме сигурни дали говорят истината — мислехме, че се опитват да ни стреснат. Но малко след това срещнахме ефрейтор Хейес, който се връщаше насам. Продължихме разпитите и огледа — именно затова се забавихме.
— Още четвърт милион — думите на Калан заглъхнаха. Нещата изглеждаха безнадеждни.
Уорън се покашля.
— Това е само първата колона от свежи сили. Идват още.
Калан се приближи към камината и протегна ръце към огъня, загледана в пламъците. Бе застанала точно под сянката на Дух, която Ричард бе изваял за нея — искаше да почувства прилив на добра енергия в себе си. Искаше й се може да изпита онова непокорно чувство, което изобразяваше Дух. Единственото, което изпълваше сърцето й бе мисълта за смъртта.
Новината за подкрепленията, пътуващи към Императорския орден, както преди време тази за оттеглянето на Галеанците и Келтонците, премина през лагера по—бързо от снежна буря. Калан, Зед, Уорън, Вирна, Ейди, генерал Мейферт и всички останали офицери не криеха нищо от войниците. Тези момчета ежедневно рискуваха живота си и имаха право да знаят истината. Ако Калан минаваше през лагера и някой войник проявеше достатъчно смелост, че да я пита нещо, тя винаги му отговаряше искрено. Опитваше се да им вдъхва увереност, но и не ги лъжеше.
Тези мъже, прекарали толкова много време от живота си в битки, бяха преодолели страха. Мрачното настроение бе плащ, потушаващ искрата на живота вътре в тях. Всеки от тях си вършеше работата като в сън, приел съдбата си, която вече изглеждаше предрешена, примирен с неизбежното. Новият свят не можеше да предложи сигурност, спокойствие. Нямаше къде да се скриеш от нескончаемата заплаха на Императорския орден.
Калан се движеше сред войниците с маската на решителност на лицето си. Нямаше друг избор. Капитан Райан и хората му, които вече бяха изпитвали подобни чувства на отчаяние, приеха по—хладнокръвно новините. Те не можеха да умрат — вече бяха мъртви. Заедно с Калан младите Галеанци отдавна бяха приели обета на смъртта й можеха да се върнат към живот единствено когато видят Ордена унищожен.
За капитан Зимер и хората му също не съществуваха страхове. Те знаеха какво трябва да се направи и просто го правеха. Всеки от войниците в този отряд вече се бе окичил с по няколко наниза уши. Всеки нов наниз започваше след стотното ухо. Бе въпрос на чест за тях да запазват само дясното ухо, така че в нанизите им нямаше две уши от един и същи човек.
Посланик Териот от Херджборг удържа на думата си. Белите вълнени наметала, шапки и ръкавици пристигаха всяка седмица, допринасяйки за дегизировката на отрядите изпратени на мисии срещу Императорския орден, докато времето все още бе на страната на Д’Харанската армия. С върлуващата в лагера треска, изсмукала силите на доста от войниците, както и с увреденото зрение на още много, тези мисии се бяха оказали изключително успешни. Отрядите, облечени в защитните наметала, биваха изпращани и да дебнат за нови колони с доставки за врага, с надеждата да обезвредят подкрепленията, преди да са достигнали основната вражеска сила.