Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— А ние ще умрем напразно — подхвърли навъсено Хам.
— Не — възрази Сейзед. — Няма да е напразно, лорд Хамънд. Ще умрем, за да покажем, че има скаа, които не са готови да склонят глави. Това е много важен пример. Тъкмо подобни случаи от историите и легендите вдъхновяват хората. Ако скаа някога поемат властта, ще са им нужни жертви, в които да намират вдъхновение. Примери на саможертва като този на Оцелелия.
Всички го гледаха и мълчаха.
— Бриз — обади се след малко Хам, — в този момент добре ще ми дойде малко увереност.
— Разбира се — кимна Бриз и внимателно прогони тревогата и страха в душата на Хам. Лицето му възвърна част от руменината си и той седна по-изправено. За всеки случай Бриз отпусна една малка доза и на останалите присъстващи.
— От колко време го знаеш? — обърна се Доксон към Сейзед.
— От съвсем скоро, господарю Доксон.
— Но няма как да си знаел, че Страф ще отстъпи и ще ни остави на колосите — каза Бриз. — Клъбс го е надушил едва сега.
— Сведенията ми са съвсем общи, господарю Бриз — отвърна спокойно Сейзед. — А и не говорех само за колосите. Давах си сметка, че градът е обречен. Честно казано, аз съм дълбоко впечатлен от вашите усилия. Вие извършихте нещо велико — без вас градът отдавна да е паднал. Поколенията ще говорят за това.
— Ако въобще остане някой, който да разправя — рече Клъбс.
Сейзед кимна.
— Тъкмо затова свиках тази среща. Няма големи шансове да оцелеем след падането на града — когато дойде, Страф ще нареди да ни екзекутират. Ето защо не смятам, че е необходимо всички ние да оставаме в Лутадел до този момент. Някои трябва да организират по-нататъшната съпротива срещу тираните.
— Няма да зарежа хората си — изръмжа Клъбс.
— И аз — присъедини се Хам. — Въпреки че вчера отпратих семейството си. — Вероятно имаше предвид, че ги е скрил някъде из града или пък са били прехвърлени зад стените. Хам не знаеше къде са и по такъв начин нямаше как да издаде местонахождението им. Старите навици умират трудно.
— Ако този град падне — заговори Доксон, — аз ще съм тук и ще падна с него. Точно това би очаквал Кел от мен. Няма да замина.
— Аз ще замина — заяви Бриз и погледна към Сейзед. — Или е рано да се предлагам за доброволец?
— Всъщност, господарю Бриз, аз не…
Бриз вдигна ръка.
— Няма нищо, Сейзед. За всички е очевидно кого смяташ да пратиш. Хората, които не покани на срещата.
Доксон смръщи вежди.
— Ние ще защитаваме града до смърт, а ти искаш да отпратиш единствената ни Мъглородна?
— Господа — заговори Сейзед, — обитателите на Лутадел имат нужда от нашите напътствия. Ние им предадохме този град и ги дарихме с надежда. Не можем да ги изоставим точно сега. Но… в света настъпват грандиозни промени. По-велики, отколкото сме ние. Убеден съм, че господарката Вин е част от тях. Но дори и да се заблуждавам, съм твърдо уверен, че лейди Вин не бива да загива при отбраната на града. Тя е единствената и най-силна връзка на хората с Оцелелия. Тя се превърна в техен символ, а уменията й на Мъглородна ще й позволят да се измъкне безпрепятствено. Идват нови сражения и тя ще е решителен фактор в тях — може да се придвижва бързо и незабелязано, да се сражава сама, да нанася огромни щети, както го доказа снощи. — Сейзед наведе глава. — Господа, повиках ви тук, за да решим как най-добре да я убедим, че трябва да избяга, докато ние ще останем и ще се бием. Мисля, че задачата няма да е лесна.
— Тя няма да изостави Елънд — подхвърли Хам. — Ще трябва да тръгне и той.
— Четете мислите ми, господарю Хамънд — потвърди Сейзед.
Клъбс прехапа замислено долната си устна.
— Няма да е никак лесно да убедим това момче да избяга. Той все още вярва, че можем да победим.
— И това не е изключено — съгласи се Сейзед. — Господа, не бих искал да лишавам никого от надежда. Но при тези ужасни обстоятелства шансът за успех е…
— Знаем, Сейзед — прекъсна го Бриз. — Разбираме.
— Трябва да заминат и други от групата — рече Хам. — Двама са малко.
— Бих пратил Тиндуил с тях — отвърна Сейзед. — Тя ще отнесе на моите сънародници информация от особена важност. Освен това смятах да пратим господаря Лестибърнс. В битка от него няма голяма полза, но шпионските му умения ще помогнат на лейди Вин и лорд Елънд при сплотяването на скаа. Разбира се, едва ли ще оцелеят само те. Мисля, че повечето скаа в града също са в безопасност — Джастис Лекал, изглежда, знае как да контролира своите колоси. А дори и да не може, Страф ще пристигне навреме, за да защити населението в града.