Кладенецът на възнесението

Бриз стоеше неподвижно и обмисляше как да процедира. В писмото нямаше нищо конкретно и въпреки това не изключваше възможността за клопка. И защо му трябваше на Сейзед да го вика на това странно скрито място?

Вратата се затвори и войникът се върна на мястото си. „Мога да се доверя на Сейзед, нали?“ — помисли Бриз. Но отново въпросът — защо тази тайна среща? Дали Бриз не беше прекалено подозрителен?

Не, стражите доказваха, че Сейзед се бои срещата им да не бъде разкрита. Това само по себе си беше подозрително. Ако ставаше въпрос за някой друг, Бриз щеше да отиде право при Елънд. Но Сейзед…

Въздъхна, излезе на открито и затрака с бастунчето по пода. „Е, да видим какво ще ми каже. Ако е измислил някой сложен план, сигурно си заслужава да го чуя“. Въпреки писмото и странните обстоятелства Бриз не можеше да повярва, че терисецът би се забъркал в нечестна история.

Може би лорд Владетеля се бе сблъсквал със същия проблем?

Бриз кимна на войниците, Усмири тревогата им и възвърна предишното им настроение. Имаше още една причина, която го подтикваше към тази среща. Бриз едва сега започваше да осъзнава колко е опасно предсказанието му. Лутадел скоро щеше да падне. Всички инстинкти, развивани през изминалите трийсет години живот в подземния свят, го подтикваха да бяга.

Състояние на духа, което го караше да рискува. Преди няколко години навярно вече щеше да е напуснал града. „Проклет да си, Келсайър“ — помисли си той и отвори вратата.

Сейзед вдигна изненадано глава. Стаята беше оскъдно обзаведена и осветена само от две лампи.

— Подранихте, лорд Бриз — рече той и се надигна.

— Разбира се — отвърна троснато Бриз. — Трябваше да проверя дали това не е някаква клопка.

— Клопка? — попита Сейзед. — За какво говорите?

— О, не се прави на изненадан. Това не е обикновена среща.

Сейзед се присви.

— Личи ли си?

Бриз седна, положи бастунчето в скута си и вторачи поглед в Сейзед. Опита се да го Усмири, да подсили самоувереността му.

— Драги мой, ти наистина помогна за свалянето на лорд Владетеля, но има много да учиш за това как да не пораждаш подозрения.

— Извинявам се — рече Сейзед и седна. — Исках само да се срещнем колкото се може по-бързо, за да обсъдим… някои деликатни въпроси.

— В такъв случай ще те посъветвам да освободиш охраната — рече Бриз. — Могат да привлекат нежелано внимание към това помещение. Второ, нека запалят още лампи и да ни донесат нещо за ядене и пиене. Ако Елънд влезе… предполагам, че се крием от него, нали?

— Да.

— Тъй де, ако дойде и ни завари да се спотайваме тук в мрака, веднага ще се сети, че става нещо. Колкото по-неестествена е причината, толкова по-естествена трябва да е обстановката.