Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Значи е решил да нападне града — рече Доксон. — Моите хора в двореца на Пенрод потвърдиха, че Съборът праща писмо след писмо до Страф с молба да влезе и да окупира града.
— Той няма да превземе града — заяви Клъбс. — Във всеки случай няма да го направи, ако е умен.
— Вин все още представлява заплаха — потвърди Бриз. — И изглежда, Мъглородният на Страф не смята да го опази от нея. Ако Страф влезе в Лутадел, Вин ще се разправи с него. Вероятно е решил да предприеме нещо друго.
Доксон се намръщи и погледна Хам, който само сви рамене.
— Всичко е съвсем просто — рече Бриз и тропна с бастунчето по масата. — Дори аз се досетих. — При тези думи Клъбс се изхили. — Страф ще се престори, че отстъпва, и тогава колосите ще нападнат града вместо него. Те са твърде ограничени, за да предвидят следващия му ход.
— Ако Страф отстъпи — рече Клъбс, — Джастис няма да може да ги спре да нападнат града.
Доксон премигна.
— Но те ще ни…
— Изколят? — попита Клъбс. — Да. Ще плячкосат и опустошат големи части от града — и вероятно ще изтребят цялото благородничество.
— Тоест хората, с които Страф щеше да е принуден да се съобразява. И на които да разчита — добави Бриз. — Нищо чудно тези чудовища да се доберат и до Вин. Нали разбирате, че тя няма да остане настрана, когато колосите нахлуят?
Възцари се тишина.
— Но това няма да помогне на Страф да завземе града — посочи Доксон. — Пак ще трябва да се бие с колосите.
— Така е — потвърди Клъбс. — Но колосите вероятно ще съборят градските порти и ще изравнят със земята цели квартали. Това ще му позволи да се изправи срещу тях на равен терен. Освен това колосите не разбират от тактика — те не оценяват предимството на градските стени. Страф не би могъл да се надява на по-благоприятно развитие.
— Ще го приемат като освободител — съгласи се Бриз. — Ако се върне в подходящия момент — след като колосите нахлуят в града и избият войниците, но преди да са нанесли сериозни щети на кварталите на скаа, — ще се превърне в освободител и закрилник, а не завоевател. Познавам настроенията на хората и мисля, че ще го приемат с разтворени обятия. В този момент силният водач означава повече пари в джобовете им и повече права в Събора.
Докато останалите обмисляха чутото, Бриз погледна Сейзед, който продължаваше да мълчи. Беше казал твърде малко — каква ли беше играта му? Защо бе събрал групата? Дали не беше решил, че имат нужда от спокойно обсъждане, без Елънд да им натяква за моралната страна?
— Може да помогнем на Страф да вземе града — продължи след малко Доксон. — Ще му обещаем да изведем Вин навън. Ако нещата и без това вървят нататък…
— Докс — тихо каза Хам. — Какво ли щеше да си помисли Кел, ако те чуе да приказваш подобни неща?
— Можем да предадем града на Джастис Лекал — обади се Бриз. — Може би той ще се отнася с нужното уважение към скаа?
— И да допуснем в града двайсет хиляди колоса? — възкликна Хам. — Бриз, виждал ли си някога какви неща вършат тези чудовища?
Доксон тропна по масата.
— Хам, аз само ви давам предложения. Какво друго ни остава?
— Да се бием — заяви Клъбс. — И да умрем.
Отново се възцари тишина.
— Ама и теб те бива да водиш разговори, приятел — рече накрая Бриз.
— Все някой трябваше да го каже — промърмори Клъбс. — Няма смисъл да се залъгваме повече. Не можем да победим, а от сражението няма да избягаме. Този град всеки момент ще бъде подложен на атака. И ние ще трябва да го защитаваме. Само че сме обречени. Чудите се дали не е по-добре да се предадем? Няма да го направим. Кел не би ни позволил, така че и ние ще постъпим по същия начин. Ще се бием и ще умрем достойно. А след това градът ще бъде опожарен. Но поне ще сме си казали думата. Лорд Владетеля е тъпкал скаа хиляда години, но сега вече смело можем да заявим, че имаме гордост. Ние се бием. Съпротивляваме се. И умираме.
— И какъв бе смисълът от всичко това? — попита ядосано Хам. — Защо трябваше да събаряме Последната империя? Защо убихме лорд Владетеля? Защо трябваше да правим каквото и да било, след като стигнахме дотук? Отделните области са в ръцете на дребни тирани, Лутадел е полуразрушен, а ние сме обречени?
— Защото — отвърна с мек глас Сейзед — все някой трябваше да сложи началото. Под властта на лорд Владетеля обществото не можеше да се развива. Той пазеше реда в империята, но и не допускаше прогреса. Дори модата оставаше непроменена през тези хиляда години, благородниците се опитваха да приличат на лорд Владетеля. Архитектурата и науката бяха в застой, а лорд Владетеля посрещаше с неодобрение всяко ново изобретение. Скаа не можеха да бъдат свободни, защото той не им позволяваше. Но с убийството му нашите сънародници не се сдобиха със свобода, приятели. За това е нужно време. Ще минат още много векове, през които ще трябва да воюваме, да учим и да израстваме. В началото ще има много трудности. Дори повече, отколкото при лорд Владетеля.