20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Навярно мъгла, издигнала се от реката — каза кралят.
— Всемилостиви господарю, това е нещо по-плътно от пара.
— Наистина там виждам някаква червеникава ивица — забеляза лорд Уинтър.
— Това е неприятелят, който излиза от Нюкясл и ни обкръжава — извика Атос.
— Неприятелят! — рече кралят.
— Да, неприятелят. Сега е вече много късно. Гледайте,
гЛедайте! Виждате ли там, близо до града, как блестят на слънцето „железните ребра“?
Така наричаха кирасирите, от които Кромуел беше образувал гвардията си.
— А — каза кралят, — сега ще видим дали наистина са ме предали моите шотландци.
— Какво искате да правите? — извика Атос.
— Ще им дам заповед за атака и ще смажа с тях тия окаяни бунтовници.
И като пришпори коня си, кралят се понесе към палатката на граф дьо Льовен.
— След него! — каза Атос.
— След него! — повтори Арамис.
— Не е ли ранен кралят? — попита лорд Уинтър. — Виждам кървави петна по земята.
И се спусна след двамата приятели. Атос го спря.
— Идете да съберете вашия полк — каза той. — Предвиждам, че след малко ще имаме нужда от него.
Лорд Уинтър зави назад, а двамата приятели продължиха пътя си. Кралят пристигна за миг до палатката на главнокомандуващия шотландската армия. Той скочи на земята и влезе. Генералът беше заобиколен от главните командири.
— Кралят! — извикаха те, като станаха и се загледаха смаяно.
Действително Чарлз стоеше пред тях, с шапка на главата, сбърчил вежди и шибащ с камшик ботуша си.
— Да, господа — каза той, — лично кралят! Кралят идва да ви иска сметка за това, което става.
— Какво има, всемилостиви господарю? — попита граф дьо Льовен.
— Какво ли? — отвърна кралят, увлечен от гняв. — Генерал Кромуел е пристигнал нощес в Нюкясл, вие знаете това и не ме уведомявате; неприятелят излиза от града и ни затваря Пътя през Тайн; вашите часови трябваше Да видят това движение, а вие не ме уведомявате; вие сключихте една безчестна сделка с парламента и ме продадохте за двеста хиляди лири стерлинги, но за тая сделка поне съм предупреден. Ето какво става, господа. Отговаряйте или се оправдавайте, защото аз ви обвинявам.
— Всемилостиви господарю — промърмори граф дьо
Льовен, — всемилостиви господарю, ваше величество е измамен от някой лъжлив донос.
— С очите си видях как неприятелската армия се разполага между мене и Шотландия и мога да кажа, че почти със собствените си уши чух как се договаряхте за условията на продажбата.
Шотландските командири се спогледаха намръщени на
свой ред.
— Всемилостиви господарю — промърмори граф дьо Льовен, смазан от тежестта на срама, — всемилостиви господарю, ние сме готови да ви дадем всички доказателства.
— Аз искам само едно — каза кралят. — Постройте армията в боен ред и да вървим срещу неприятеля.
— Това е невъзможно, всемилостиви господарю — отвърна графът.
— Как! Невъзможно! А какво пречи на това? — извика
Чарлз I.
— Ваше величество знае добре, че има примирие между нас и английската армия — отговори графът.
— Ако има примирие, английската армия го наруши, като излезе от града, където трябваше да остане според условието. И тъй, казвам ви, вие трябва да минете с мене през тая армия и да се върнете в Шотландия, а ако не
, направите това, е, добре, тогава изберете си едно от двете имена, които привличат върху хората презрението и проклятието на другите: или вие сте страхливци, или сте
предатели!
Очите на шотландците засвяткаха и както често става в такива случаи, крайният срам у тях се замени с крайно безсрамие. Двама началници на кланове се приближиха до краля от двете страни и казаха:
— Е добре, да, ние обещахме да избавим Шотландия и и Англия от тоя, който от двадесет и пет години смуче кръвта и златото на Англия и Шотландия. Ние обещахме и държим на думата си. Крал Чарлз Стюърт, вие сте наш
пленник.
Двамата протегнаха едновременно ръка, за да уловят краля; но преди пръстите им да се допрат до него, двамата паднаха на земята — единият в безсъзнание, другият мъртъв.
Атос свали единия с дръжката на пистолета си, а АрамИс промуши другия с шпагата си.
докато граф дьо Льовен и другите командири отстъпваха пред тая неочаквана помощ, сякаш изпратена от небето на тоя, когото смятаха вече за свой пленник, Атос и Арамис извлякоха краля от коварната палатка, където той влезе така непредпазливо, скочиха на конете си, които слугите държеха готови, и тримата препуснаха към кралската палатка.
По пътя те забелязаха лорд Уинтър, който идеше към тях начело на полка си. Кралят му направи знак да ги последва.