20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
XXVIII. ОТМЪСТИТЕЛЯТ
Четиримата влязоха в палатката; нямаха никакъв план на действие — трябваше да решат нещо. Кралят се отпусна в едно кресло.
— Аз съм загубен! — каза той.
— Не, всемилостиви господарю — отговори Атос, — вие сте само предаден. Кралят въздъхна дълбоко.
— Предаден, предаден от шотландците, сред които съм роден, които предпочитах винаги пред англичаните! О, подлеци!
— Всемилостиви господарю — забеляза Атос, — сега не е време за укори, сега трябва да покажете, че сте крал и благородник. Изправете се, всемилостиви господарю, изправете се! Тук поне имате трима души, които няма да ви предадат, можете да бъдете спокоен. О, ако бяхме петима! — промърмори Атос, като мислеше за д’Артанян и Портос.
— Какво казвате? — попита Чарлз и стана.
— Казвам, всемилостиви господарю, че остана само едно средство. Милорд Уинтър отговаря или почти отговаря за
полка си — да не спорим за думите: той ще застане начело на хората си, ние ще застанем отстрани на ваше величество, ще си пробием път през армията на Кромуел и ще стигнем в Шотландия.
— Има още едно средство — се обади Арамис. — Нека един от нас облече дрехите на негово величество и се качи на коня му: докато всички тичат подир него, кралят може да се изплъзне.
— Идеята е добра — каза Атос — и ако негово величество благоволи да направи тая чест на някого от нас, ние ще му бъдем много признателни за това.
— Какво мислите за тоя съвет, Уинтър? — попита кралят, като гледаше с възхищение тия двама мъже, които се грижеха само как да отклонят върху себе си заплашващите го опасности.
— Аз мисля, всемилостиви господарю, че ако има средство да се спаси ваше величество, то е точно това, което току-що предложи господин д’Ербле. Ето защо моля най-смирено ваше величество да направи бързо избора си, защото нямаме време за губене.
— Но ако приема, това значи смърт или най-малко затвор за този, който заеме мястото ми.
— И чест, че е спасил краля си! — извика лорд Уинтър. Кралят погледна стария си приятел със сълзи на очите,
свали от себе си лентата на Свети дух, която носеше от внимание към придружаващите го двама французи, и я окачи на лорд Уинтър, който прие на колене тоя ужасен знак на приятелство и доверие на своя повелител.
— Това е справедливо — каза Атос, — той служи по-дълго време от нас.
Кралят чу тия думи и се обърна със сълзи на очите.
— Господа — каза той, — почакайте малко, имам и за вас двамата по една лента.
Той се приближи до един скрин, в който се пазеха личните му ордени, и взе две ленти на жартиерата.
— Тия ордени не са за нас — рече Атос.
— Защо, господине? — попита Чарлз.
— Те са почти кралски ордени, а ние сме прости благородници.
— Разгледайте всички тронове на земята — каза кралят — и ми намерете по-благородни сърца от вашите. Не, не, вие не сте справедливи към себе си, господа, но аз
смятам за свой дълг да ви дам дължимото. На колене, графе!
Атос коленичи, кралят сложи лентата отляво надясно, както се полага, а след това вдигна шпагата си и вместо обикновената формула „Правя ви кавалер, бъдете храбър, верен и честен!“ каза:
г Вие сте храбър, верен и честен, правя ви кавалер, господин графе.
После се обърна към Арамис и рече;
— Сега е ваш ред, господин кавалер.
Повтори се същата церемония със същите думи, докато лорд Уинтър, подпомаган от щитоносците, сваляше медната си броня, за да прилича повече на краля.
След като свърши с Арамис, както свърши с Атос, Чарлз прегърна двамата приятели.
— Всемилостиви господарю, ние сме готови — каза лорд Уинтър, който пред лицето на такова голямо самопожертвование си беше възвърнал силата и смелостта.
Кралят погледна тримата благородници.
— И така, значи, трябва да бягаме? — рече той.
— Бягството през армия, всемилостиви господарю — каза Атос, — във всички страни се нарича атака.
— Значи аз ще умра с шпага в ръка — продължи Чарлз. — Господин графе, господин кавалере, ако някога стана отново крал …
— Всемилостиви господарю, вие вече ни почетохте повече, отколкото подобава на прости благородници, и сега ние ви дължим благодарност. Но да не губим време, защото и без това загубихме вече твърде много.
Кралят протегна ръка на тримата за последен път, размени шапката си с лорд Уинтър и .излезе.
Полкът на лорд Уинтър беше строен на площадката, която господствуваше над лагера; кралят, последван от тримата приятели, тръгна към тая площадка.
Най-после шотландският лагер сякаш се събуди; хората излязоха от палатките си и застанаха в боен ред.