Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
И тя избяга през отворената черковна врата към улицата, очаквайки да чуе зад себе си бързата крачка на предизвикания съпруг и да падне върху паважа под убийствения удар на юмрука му.
Но не чу нищо и се качи в колата си. Почти скочи в нея, превита от мъка, задъхана от страх, и извика на кочияша:
— У дома!
Конете потеглиха в бърз тръс.
II
Графинята чакаше часа за вечеря, както осъден на смърт чака часа на наказанието. Какво ще направи той? Дали се е върнал? Какъвто беше деспот, буен, готов на всякакво насилие, какво ли е намислил, какво ли е подготвил, какво ли е решил? Никакъв шум в дома; тя поглеждаше всеки миг стрелките на стенния часовник. Камериерката бе дошла за вечерния тоалет, после си излезе.
Удари осем часът и почти веднага някой почука два пъти на вратата.
— Влез!
Беше домакинът и каза:
— Госпожо графиньо, вечерята е сложена.
— Графът върна ли се?
— Да, госпожо графиньо. Господин графът е в столовата.
За миг й мина мисълта да се въоръжи с малкия револвер, който бе купила неотдавна, предчувствувайки драмата, която се подготвяше в сърцето й. Но тя помисли, че всички деца ще бъдат там и взе само шишенце амоняк.
Когато влезе в столовата, мъжът й я чакаше прав до стола си. Те едва се поздравиха и седнаха. Тогава децата също заеха местата си. Тримата сина и възпитателят им абат Марен седяха отдясно на майката; трите дъщери и английската гувернантка госпожица Смит седяха отляво. Последното дете, тримесечно бебе, бяха оставили само в стаята с кърмачката.
Трите дъщери, всичките русокоси, най-голямата от които беше десетгодишна, облечени в сини рокли, украсени с малки бели дантели, приличаха на прекрасни кукли. Най-малката нямаше още три години. Всичките бяха хубави още отсега и обещаваха да станат красиви като майка си.
Тримата сина, двамата кестеняви, а най-големият деветгодишен, вече с потъмнели коси, сигурно щяха да станат здрави мъже, високи, с широки рамене. У всички, изглежда, течеше същата силна и жизнеспособна кръв.
Абатът изрече благословията, както бе обичаят, когато нямаха гости, тъй като в присъствие на чужди хора децата не сядаха на масата. После започнаха да вечерят.
Графинята, подтисната от неочаквано вълнение, седеше с наведени очи, докато графът разглеждаше ту трите момчета, ту трите момичета; той местеше от глава на глава несигурен, смутен от тревога поглед. Изведнъж остави пред себе си чашата така, че я счупи и почервенялата вода се разля на покривката. Графинята се изправи на стола си, стресната от лекия шум. За първи път те се погледнаха. След това от време на време въпреки желанието си, въпреки трепета в плътта и сърцата, смутени от всяка среща на очите, те не престанаха да кръстосват погледите си като дула на пистолет.
Абатът се опита да поведе разговор, чувствувайки, че нещо смущава сътрапезниците, без да може да отгатне причината за това смущение. Преминаваше от тема на тема, но опитите му бяха безполезни, не пораждаха никакви нови мисли, нито една дума.
Графинята, от женски такт, подчинявайки се на навиците си на светска жена, се опита два-три пъти да му отговори, но напразно. Не можеше да намери думите си в объркания си ум, а гласът й почти я плашеше в тишината на голямата зала, където звънтяха и потракваха едва-едва сребърните прибори и блюда.
Изведнъж съпругът й, навеждайки се напред, й каза:
— Заклевате ли се тук, пред децата си, в искреността на това, което ми казахте неотдавна?
Бушуващата във вените й омраза я разбунтува изведнъж и отговаряйки на този въпрос със същата енергия, с която отговаряше на погледа му, тя вдигна двете си ръце дясната към челата на синовете си, лявата към челата на дъщерите си и с твърд, решителен глас, без да проявява слабост, каза:
— Кълна се в децата си, че ви казах истината.
Той стана, захвърли с гневен жест кърпата за ядене върху масата, обърна се, запращайки стола си срещу стената, и излезе, без да добави дума.
Тогава тя въздъхна дълбоко като след първа победа и поде със спокоен глас: