Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
— Разбира се! Тя е случайна функция на нервните центрове на нашия мозък, подобно на непредвидените химически действия, дължащи се на нови смесици, както и на производството на електричество, създадено от търкания или от неочаквани съседства, и най-сетне на всички явления, породени от безкрайните и плодотворни ферментации на жизнената материя.
Но, драги мой, доказателството е очевидно за всеки, който се огледа наоколо си. Нима, ако човешката мисъл, желана от съзнателен създател, трябваше да бъде това, което е станала, така различна от животинската мисъл и животинското примирение: взискателна, любознателна, развълнувана, изтерзана, нима тогава светът, създаден да приеме съществото, което представляваме ние днес, щеше да бъде такъв неудобен малък парк за животинчета, такава нива за салати, такава горска зеленчукова градина, камениста и сферична, където вашето непредвидливо провидение ни бе осъдило да живеем голи в пещерите или под дърветата, да се храним с месото на убитите животни, нашите братя, или със суровите зеленчуци, израсли под слънцето и дъжда?
Но достатъчно е да се разсъди една секунда, за да се разбере, че този свят не е създаден за същества като нас. Мисълта, появила се и развиваща се по някакво нервно чудо на клетките на главата — макар и да е и да остава винаги безсилна, невежа и смътна, — прави от всички нас, интелектуалците, вечни и злощастни заточеници на тази земя.
Съзерцавай тази земя такава, каквато я е дал бог на тези, които я обитават. Не е ли разположена, насадена и залесена очевидно и единствено само за животни. Какво има в кея за нас? Нищо. За тях е всичко: пещерите, дърветата, листаците, изворите, леговищата, храната и водата. Затова взискателните хора като мен никога няма да се чувствуват добре на нея. Само тези, които се доближават до животните, са доволни и удовлетворени. Но другите, поетите, чувствителните, мечтателите, любознателните, неспокойните, ах! Горките хора!
Аз ям зеле и моркови, дявол да го вземе! Лук, ряпа и репички, защото сме били заставени да свикнем с тях и дори да ги харесваме, и защото нищо друго не расте. Но това е храна за зайците и козите, както тревата и люцерната са храна за коня и кравата. Когато гледам класовете на нивите със зряло жито, не се съмнявам, че то е поникнало на земята за човките на врабците и чучулигите, но не и за моята уста. Следователно, дъвчейки хляба, аз крада от птичките, както крада от невестулката и лисицата, когато ям пилета. Пъдпъдъкът, гълъбът и яребиците не са ли естествената плячка на сокола; овенът, сърната и волът — по-скоро храна на големите месоядни зверове, отколкото угоени меса, които трябва да ни бъдат сервирани печени, с труфли, разровени специално за нас от прасетата.
Но, драги мой, животните не са длъжни да вършат нищо, за да живеят на този свят. Те са у дома си, настанени, нахранени, достатъчно е само да пасат или да ловуват и да се изяждат помежду си, спорел инстинктите си, защото бог никога не е предвиждал благодушието и миролюбивите нрави; той е предвидил само смъртта на съществата, настървени да се изтребват и разкъсват.
А ние! Ах, ах, колко труд, усилия, търпение, изобретателност, въображение, индустрия, талант и гениалност бяха необходими, за да се направи малко по-приветлива тази земя от корени и камъни. Но помисли за това, което сме направили въпреки природата, срещу природата, за да се настаним по посредствен, горе-долу чист, удобен, елегантен, но недостоен за нас начин.
И колкото сме по-цивилизовани, интелигентни, изтънчени, толкова повече трябва да побеждаваме и укротяваме животинския инстинкт, който представлява в нас волята на бога.
Помисли, че трябваше да изобретим цивилизацията, цялата цивилизация, която съдържа толкова неща, толкова много неща от всякакъв вид — от чорапите до телефона, — помисли за всичко, което виждаш всекидневно, за всичко, което ни служи по всички начини.
За да смекчим нашата животинска съдба, ние открихме и изфабрикувахме всичко, като се започне от къщите, изтънчените храни, сосове, бонбони, сладкиши, питиета, ликьори, платове, облекла, украшения, легла, впрегатния добитък, колите, железопътните линии, безброй машини; освен това изнамерихме науките и изкуствата, писането и стиховете. Да, ние създадохме изкуствата, поезията, музиката, рисуването. Идеалите идват от нас, както и кокетството в живота, тоалетите на жените и талантът на мъжете, които се поукрасиха малко пред очите ни, за да направят по-малко голо, по-малко монотонно и по-малко тежко съществуването на прости разплодници, за които божественото провидение ни бе единствено въодушевило.