Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
— Към гората!
Лакеят скочи на седалището до кочияша, а конете по навик затропаха с копита и клатейки глава, като че поздравяваха някого, завиха по улицата.
Двамата съпрузи седяха един до друг, без да си говорят. Той се мъчеше да измисли тема за разговор, но нейното лице беше така упорито и безчувствено, че не се осмеляваше.
Най-сетне плъзна скришом ръката си към облечената в ръкавица ръка на графинята и я докосна като че ли случайно, но жестът, който тя направи, оттегляйки ръката си, бе така жив и изпълнен с презрение, че той се разтревожи въпреки навиците си да се показва господар и деспот.
Тогава промълви:
— Габриела!
Тя попита, без да обръща глава:
— Какво искате?
— Божествена сте!
Тя не отговори нищо; седеше изтегната в колата с вид на разгневена кралица.
Сега минаваха по Шан-з-Елизе към Триумфалната арка на площад Етоал. Огромният паметник в края на дългия булевард открояваше в червеното небе грамадния си свод. Слънцето сякаш слизаше над него, пръскайки на хоризонта огнена пепел.
А потокът от коли, по чиито медни, сребърни и кристални украси на хамутите и фенерите играеха светли отблясъци, образуваха двойно течение — към гората и към града.
Граф дьо Маскаре поде:
— Скъпа Габриела.
Тогава тя не издържа и отговори раздразнено:
— Ох, оставете ме на мира, моля ви се! Не съм свободна дори да бъда сама в колата си.
Той се престори, че не я чува, и продължи:
— Никога не сте били така красива както днес.
Несъмнено тя бе изчерпала търпението си и отговори с несдържан гняв:
— Грешите, като казвате това, защото, кълна ви се, никога няма да бъда повече ваша.
Без съмнение думите й го изумиха и разстроиха и тъй като буйните му навици надделяха, той изрече едно: „Какво значи това?“ — и въпросът му разкриваше много повече грубия господар, отколкото влюбения мъж.
Тя повтори ниско, макар че прислужниците им не можеха да чуят нищо от оглушителното тракане на колелата:
— Ах! Какво значи това ли? Какво значи? Вие сте все същият! Да ви кажа ли?
— Да.
— Всичко ли?
— Да.
— Всичко, което ми тежи на сърцето, откакто съм жертва на кръвожадния ви егоизъм.
Той се бе изчервил от изненада и гняв и процеди със стиснати зъби:
— Да, кажете!
Графът беше висок, с широки рамене и голяма червеникава брада — красив мъж, благородник, светски човек, който минаваше за отличен съпруг и прекрасен баща.
За пръв път, след като бяха излезли от къщи, тя се обърна към него и го погледна право в лицето:
— Ах, сега ще чуете неприятни неща, но знайте, че съм готова на всичко, че ще се справя с всичко, не се страхувам от нищо, а от вас днес по-малко, отколкото от всеки друг.
Той я гледаше също в очите, вече разтърсен от гняв. Измърмори:
— Вие сте луда!
— Не, но не желая да бъда повече жертва на отвратителното наказание на майчинството, което ми налагате от единадесет години насам! Желая най-сетне да живея като светска жена; имам право на това, както всички други жени.
Пребледнявайки изведнъж отново, той промърмори:
— Не ви разбирам.
— Напротив, разбирате ме много добре. Едва са минали три месеца, откакто родих последното си дете, и тъй като съм все още твърде хубава и въпреки старанието ви почти необезформена, както току-що признахте, като ме видяхте на стълбището, смятате, че е време да забременея отново.
— Говорите безсмислици!
— Не. Тридесетгодишна съм и имам деца, а сме женени от единадесет години; надявате се, че тази история ще продължи още десет години, а след това няма да има защо да ревнувате.
Той хвана ръката й, стисна я и каза:
— Няма да ви позволя повече да ми говорите така.
— А аз ще говоря докрай, докато свърша това, което имам да ви казвам, и ако се опитате да ми попречите, ще повиша гласа си така, че да ме чуят двамата слуги пред нас. Оставих ви да се качите в колата само защото имам тези свидетели, които ще ви заставят да ме изслушате и да се сдържате. Слушайте добре: винаги сте ми били антипатичен и винаги съм ви давала да разберете това, защото никога не съм ви лъгала, господине. Оженихте се за мен против волята ми. Заставихте родителите ми, които бяха затруднени, да ме омъжат за вас, защото сте много богат. Те ме принудиха да приема, макар че плаках много.
Следователно вие ме купихте и щом попаднах във властта ви, щом започнах да ставам за вас съпруга, готова да се привърже, да забрави подходите ви на заплаха и насилие, за да си спомням само, че трябва да бъда предана жена и да ви обичам, доколкото ми бе възможно, вие станахте ревнив, както никой мъж никога не е бил: с шпионска, низка, мерзка, унизителна за вас, обидна за мен ревност. Нямаше и осем месеца, откакто бях женена, и вие вече ме подозирахте във всякакви изневери. Дори ми дадохте да разбера това. Какъв позор! И тъй като не можахте да ми попречите да бъда красива и да се нравя, да ме наричат в салоните, както и във вестниците, една от най-красивите жени на Париж, вие се постарахте да измислите нещо, за да отклоните от мен ухажванията, и имахте отвратителната мисъл да ме накарате да прекарам живота си във вечна бременност, докато отвратя всички мъже. О, не отричайте! Дълго време не разбирах, но след това отгатнах. Похвалили сте се дори на сестра си, която ми каза това, защото ме обича и е възмутена от вашата дебелашка грубост.