Избрани творби (Един живот, новели и разкази)

— Необяснимо е как тази жена може да има седем деца!

— Да, и то за единадесет години. След това тя приключи, на тридесет години, своя период на производство, за да влезе в блестящия период на показност в обществото, който няма да завърши скоро.

— Горките жени!

— Защо ги съжаляваш?

— Защо ли? Ах! Драги мой, помисли си само! Единадесет години бременност за една такава жена! Какъв ад! Цялата младост, цялата красота, всички надежди за успех, целият поетичен идеал за блестящ живот е само жертва на този отвратителен закон за разплождане, който прави от нормалната жена проста машина за раждане на същества.

— Какво искаш? Природа!

— Да, но аз твърдя, че природата е наш враг, че трябва винаги да се борим срещу нея, защото тя непрестанно ни свежда до животинското. Всичко, което е чисто, красиво, елегантно, идеално на земята, не бог го е поставил там, а човекът, човешкият мозък. Ние именно вмъкнахме в мирозданието — възпявайки го, тълкувайки го, възхищавайки се като поети, идеализирайки го като артисти, обяснявайки го като учени, които грешат, но които намират за явленията приемливи причини — малко грация, красота, неизвестен чар и тайнственост. Бог е създал само груби същества, изпълнени със зародиши от болести, които след няколкогодишен животински разцвет остаряват недъгави с цялата грозота и всичкото безсилие на човешкия упадък. Той ги е създал, изглежда, само за да се разплождат в мръсотия и после да умират, както еднодневните насекоми през летните вечери. Казах, „за да се разплождат в мръсотия“, и наблягам на това. Действително има ли нещо по-мерзко, по-отвратително от този гнусен и смешен акт на разплода на съществата, срещу който всички чувствителни души се бунтуват и вечно ще бъдат разбунтувани? Тъй като всички органи, измислени от този домакинствуващ и зложелателен създател, служат за две цели, защо не е избрал други, които да не бъдат нечисти и замърсени, за да им повери тази свещена мисия, най-благородната и най-възхвалената от човешките функции. Устата, която храни тялото с материална храна, разпространява също словото и мисълта. Тя поддържа плътта и същевременно чрез нея се съобщават мислите. Обонянието, което доставя на дробовете жизнения въздух, дава на мозъка всички парфюми на света: уханието на цветята, на горите, на дърветата, на морето. Слухът, който ни свързва с нашите подобни, ни позволява да измисляме музиката, да създаваме блянове, щастие, безкрайност и дори физическо удоволствие чрез звуците! Но човек би казал, че подмолният и циничен създател е пожелал да забрани завинаги на човека да облагороди, разкраси и идеализира срещата си с жената. Човекът при все това е измислил любовта, което не е лош отговор на лукавия бог, и я е украсил тъй добре с литература и поезия, че жената често забравя какви връзки е заставена да има. Тези от нас, които са безсилни да се мамят с възторг, измислиха порока и изтънчиха разврата, което е още един начин да подиграят бога и да отдадат чест, нецеломъдрена чест на красотата.