Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Робърт включи електрическата фурна в кухнята, прочете упътването върху няколко пакета замразена храна, отвори ги и ги пъхна направо във фурната, без да ги остави да се размразят. Погледна часовника си, след това се настани в креслото с едно джобно издание за дърветата в Америка. Отвори на „Криловиден и червен бряст“. Безстрастният фактологичен стил му повдигна настроението:
„В миналото хората са лекували възпаления на ларинкса, като са дъвчели лико от червен бряст. Клонките му са покрити с власинки, но нямат защитна коркова обвивка… Груби, твърди и тежки, те се използуват за стълбове на огради.“
Прелиствайки страниците с удоволствие, той продължи да чете, докато миризмата на изгоряло от кухнята не го накара да подскочи.
2
Десет дни по-късно Дженифър Тийролф и Грегори Уинкуп пиеха кафе в хола й и гледаха телевизия. Беше неделя вечер в средата на декември. Седяха, хванати за ръце, на канапето във викториански стил, което тя беше купила на търг и освежила с безир и препарат за почистване на мебели. По телевизията даваха криминален филм, но не толкова интересен, колкото предишните от същата серия.
Втренчила невиждащ поглед в екрана, Джени си мислеше за книгата, която четеше — „Бесове“ на Достоевски. Не й беше ясен образът на Кирилов, по-точно последният му, доста дълъг монолог, но Грег едва ли би могъл да й помогне. Беше й казал, че е чел книгата, но макар преди вечеря да знаеше какво точно иска да го попита, сега то й се изплъзваше. Нямаше значение: беше сигурна, че когато прочете книгата или може би няколко дни след това, както си седи във ваната или мие чинии някоя вечер, всичко ще блесне с неизбежна яснота.
— За какво мислиш? — попита я Грег.
Смутена, Джени се облегна назад и се усмихна.
— Защо трябва непрекъснато да мисля за нещо? Все това ме питаш.
— Ами ако си мислиш за тази проклета къща или се тревожиш…
— Недей да казваш „проклета къща“.
— Добре, няма. — Грег се наведе към нея, затвори очи и притисна лице към шията й. Силна музика от телевизора го накара да се изправи и да се обърне отново към екрана, но нищо не се беше случило.
— Освен това във всички стари къщи се чуват странни шумове. Според мен таванът скърца, защото, духне ли вятър, цялата горна част на къщата започва да се люлее.
— Но аз не се притеснявам. Най-често ти си този, който се тревожи — опита се Джени да се защити.
— За шумовете отвън ли говориш? Разбира се, че се тревожа. Убеден съм, че отвън има някой. Нали ти бях казал да попиташ Сузи дали е забелязвала никой да обикаля наоколо.