Господарка на Империята

Отпусна се на перилото срещу вятъра и се усмихна. Имаше толкова много да разказва на Хокану! Чудесата, които бе видяла, докато Люджан се възстановяваше в Чака-а, не се поддаваха на никакво рационално описание: от екзотичните цветя, които работниците чо-джа отглеждаха и които разцъфваха в невиждани съчетания от цветове, до редките течности, дестилирани от меда на червена пчела, и други еликсири, които търгуваха с източните си съседи човеци. В багажа си носеше лекарства, някои направени от плесени, други извлечени от семена или редки минерални извори, които лечителите й щяха да нарекат чудодейни поради целебните им свойства. Беше наблюдавала изработването на стъкло в работилниците, където правеха всичко, от вази до тухли, които блестяха като скъпоценни камъни.

Беше гледала как магове чираци усъвършенстват първите си заклинания и бе видяла първите шарки, появили се на още голите им коруби. Наблюдавала беше работата на най-древния им маг, целият изрисуван с плетеница от цветове. Беше й показал видения от далечното минало и едно, размътено от колебливата мъгла на вероятността, което показваше все още неоформеното бъдеще. Много й бе заприличало на разтворени в аквариум бои, но с блещукащи жилки като от златен метал.

— Ако това е бъдещето ми — каза Мара шеговито, — вероятно ще умра много богата.

Магът чо-джа не каза нищо, но за миг лъскавите му лазурни очи й се сториха тъжни.

Мара не можеше да сдържи въодушевлението си. Видя ято блатни птици, вдигнало се в полет от тръстиките, и си спомни моделите, които бяха летели като птици в Чака-а, и други, живи, диви птици, примамени да пеят в синхрон. Беше видяла животни с козина, ярка като най-пъстра коприна. Магията на чо-джа владееше начини да се изприда камък на нишки и да се тъче, и начини вода да се сплита на въже и да се праща да тече нагоре. Междувременно беше пирувала с екзотични храни и блюда, овкусени с подправки, опияняващи като вино. Съществуваха толкова възможности за търговия, че можеха да изкусят Джикан да извърши светотатство, и с момичешки възторг Мара копнееше гибелното й затруднение със Събранието най-сетне да се реши, за да може да предприеме по-мирни начинания. Проблемите й съвсем не бяха приключили, но във въодушевлението си неволно изпитваше чувството, че нещата ще се разрешат в нейна полза.