Господарка на Империята

Бяха го постигнали без разрешението и без помощта на местните чо-джа, та укриването на маговете от Чака-а да не наруши договора по какъвто и да било начин. Присъствието им бе прикрито най-педантично, за да не може никой чо-джа в империята да твърди, че ги е видял да преминават или че е разбрал за съществуването им. Молбата на Мара всички чо-джа да опразнят тунелите пред нея, докато не премине, беше приета без никакви въпроси от цуранските царици чо-джа. Можеше да подозират, но можеха да отговорят честно, че не знаят нищо за начинанието на Мара.

Поради тази почти пълна изолация Мара се чувстваше отчайващо неосведомена. Беше получила съвсем откъслечни сведения от работниците чо-джа, които бе срещнала, докато изчакваше за отговора на местната царица, че може да премине през кошерите невидяна. Единственото важно сведение беше, че един от Великите продължава да наблюдава входа на храма на Червения бог в Сулан-Ку в очакване тя да прекрати усамотението си.

Това можеше да е забавно, ако не разкриваше опасността, която я грозеше. Дори след като бяха минали месеци това, че някой член на Събранието, колкото и низш да е, е сметнал такова наблюдение за необходимо, означаваше, че следващите й действия трябва да са добре обмислени и безпогрешно изпълнени. Разбираше, че само изключителният й ранг все още я пази жива, защото със сигурност някои членове на Събранието трябваше да са на ръба на търпението си.

Не смееше да спре, за да се свърже с мрежата агенти на Аракаси. Бързината, която бе наложила, за да стигне до сърцевината на Империята, беше неумолима. След като не искаше да рискува, показвайки се на открито, или да компрометира далите й подслон кошери, нямаше как да разбере с какво се е занимавал Джиро през месеците, докато тя бе отсъствала. Не знаеше дори дали съпругът й успешно се е справил с недоволните си братовчеди и кланови съперници, обзети от амбиция да затруднят наследяването му. Едва преди малко бе научила от работници на кейовете, че Хокану се е върнал в крайезерното им имение и че лейди Исашани закачливо се е опитала да го свърже с конкубинка, неизвестно защо неуспяла да задоволи един от многобройните незаконни синове на мъртвия й съпруг. Хокану й беше изпратил вежлив отказ. Въпреки че в такива светски клюки Мара не можеше да намери намек за заплаха, от предпазливост помоли чуждите магове да останат в една неизползвана пещера в кошера най-близо до имението. С тях остави двама воини, които да се грижат за нуждите им, и то стриктно обвързани с клетва за тайна. Щяха да излизат за събиране на храна само нощем и нямаше да разкриват задълженията си на никого от патрулите на Акома или на местни чо-джа. Даде на двамата войници документ, подпечатан с личния й печат като Слуга на империята, никой да не ги спира и да не ги разпитва за нищо. Тази предпазна мярка нямаше да й осигури защита от противниците й, но щеше да попречи на приятели или съюзници да се месят в тайната й.