Лъвовете на Ал-Расан

Джехане вече беше в Сореника с ибн Хайран. Трябваше да заминат, когато муардите в Ал-Расан заплашиха да вдигнат бунт, ако той остане начело на армията. Те настояваха Язир ибн К’ариф да го екзекутира, защото, както гръмогласно тръбяха ваджиите, бил по-голямо оскърбление за Ашар от самите джадити.

Язир отстъпи пред първото искане, но на второто устоя. Прати ибн Хайран в изгнание, но му подари живота. Отчасти заради онова, което беше постигнал като каид, но най-вече заради един двубой по залез, в който беше държал меча в името на Ашар. Нима не беше победил един мъж, когото никой не можеше да победи? Не беше ли предопределил победата им при Силвенес, убивайки Родриго Белмонте, Бича на Ал-Расан?

И нещо повече: не беше ли той човекът, отмъстил за смъртта на Галиб? Язир, който двадесет години беше кръстосвал пустинята редом със своя брат, не би могъл да убие човека, направил това за него. Ибн Хайран беше оставен да си тръгне заедно с киндатската си наложница.

— Имаме писмо от Миранда — каза Алвар. Джехане погледна Амар и реши, че могат да продължат.

— Чете ли го? — попита тя.

— Започнах. Чети ти.

Алвар й подаде писмото и Джехане зачете на глас: „…Фернан и кралят превзеха последните три града на Ал-Расан. Не знам подробности, не съм и питала, но подозирам, че в два от тях клането е било жестоко. Знам, че това ще ви наскърби, дори Алвар, но за Амар ще бъде жесток удар. Той нали не допуска, че му мисля злото, дори сега? Дали ще ми повярва, че разбирам болката му, както би я разбрал Родриго?

Не мисля, че Фернан е способен на това, но Диего би могъл. Не съм съвсем сигурна. Естествено, сега ги виждам рядко. Диего и жена му си имат момченце, слава на Джад, първото ми внуче. Майката е добре. Нарекоха го Родриго, както сигурно се досещате. Диего беше удостоен от краля с нова титла, създадена специално за него — пръв министър на обединена Еспераня. Хората казват, че Фернан ще спечели войните ни, а Диего ще управлява в мир. Разбира се, аз се гордея и с двамата, но като майка бих искала Фернан да е малко по-милостив. Мисля, че всички знаем къде изгуби той добротата си, но може би аз съм единствената, която си спомня кога я е имал.

Звуча като старица, нали? Имам внуче. Наистина съм стара. През повечето време си мисля, че не съм се променила много, но сигурно греша. Между другото, ако видите краля, няма да го познаете — станал е огромен, също като баща си.

Тази пролет, преди началото на лятната кампания, преместиха костите на Родриго. Аз не исках той да напуска имението, но момчетата и кралят сметнаха, че трябва да му се отдаде дължимата почит в Естерен, и аз не намерих сили да се боря с всичките. Някога бях по-борбена. Настоях само за едно и за моя изненада Диего и крал Рамиро се съгласиха. Думите над него са от Амар — той ми ги прати много отдавна.