Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
В този миг един от двамата хвърли щита си.
Никога не би допуснала, че може да има красота в нещо толкова ужасяващо, но трябваше да го очаква, нали познаваше и двамата.
Беше ги виждала в бой — в Рагоса, в Емин ха’Назар, в Киндатския квартал на Фезана. Трябваше да го очаква.
През по-голямата част от времето Джехане ги различаваше, но не винаги. Сега те бяха само силуети, очертани на фона на червения слънчев диск.
Внезапно си спомни, сякаш някой й подсказа, една студена нощ по време на онзи поход. Беше чула мъжете да пеят край един от огньовете под звуците на китара. Тогава тя излезе от палатката си, сънена, загърната в плаща си. Направиха й място до огъня. А по-късно тя изпя една песничка, която й беше пяла майка й като дете. Стара песен, която Елиане помнеше от майка си.
Тогава двамата мъже я гледаха, седнали срещу нея от другата страна на огъня. Странно, че този спомен се явяваше точно сега. Нощта, огънят, песента.
Слънцето, червено като пламък, потъна в облаците, обагряйки краищата им в пурпур, увиснало на ръба на бездната. Двамата мъже бяха тъмни сенки, които кръжаха, приближаваха се и се разделяха. Тя вече не ги различаваше, толкова еднакви бяха движенията им.
Един от двамата хвърли щита си.
Метна го като диск право към коленете на другия. Противникът му подскочи, но не успя да избегне удара и тежко се стовари на земята. Първият се хвърли към него и двамата отново се вкопчиха един в друг.
— Родриго! — внезапно каза Миранда.
Мъжът, хвърлил щита, стоеше над другия, който беше успял да се изправи на колене. Падналият отби мощен удар с меча си и беше отхвърлен назад. Отскочи възможно по-далеч, като захвърли щита си. Сега останаха само мечовете. Ту единият, ту другият атакуваше, остриетата се кръстосваха и отскачаха. Двамата приличаха на някакво митично чудовище, на приказен двуглав звяр от древни времена. Отново се разделиха и пак се превърнаха в две отделни същества, в силуети на фона на слънчевия диск.
Джехане беше притиснала устата си с ръце. Единият от двамата пак се хвърли срещу другия. Противникът му нанесе удар отдолу нагоре и беше отблъснат. Той направи лъжливо движение и нападна от неочакван ъгъл.
Този път никой не го спря.
Острието прониза другия мъж. Това се видя ясно от върха на хълма. Джехане заплака. Раненият се отдръпна и успя някак да отблъсне следващия мощен удар. После внезапно се олюля, притиснал ръка към гърдите си, но бързо се отмести и сграбчи меча си с две ръце. За последен път.
Стара песничка. Детска песничка.
И ето че в последните червени лъчи на залеза един достоен мъж вдигна меча си и друг достоен мъж падна.
Откъм двете армии се надигна тътен. Джехане го чуваше, но сякаш много отдалеч, заглъхващ, като че тишината се беше спуснала отгоре да захлупи света.
Мъжът, застанал прав насред равнината, се обърна към хълма, на който стояха жените. Пусна меча на утъпканата трева и притисна длан към раната си, а свободната му ръка се вдигна в безпомощен жест.
После се обърна към мъжа на тревата и се строполи на колене до него.
В този миг слънцето се скри, а от запад заприиждаха сиви облаци, които забулиха небето.
Нямаше слънце, нямаше луна, нямаше звезди над Ал-Расан.
Епилог
Бързото възстановяване на киндатската колония в Сореника беше нещо, на което можеше да се погледне по няколко начина. Опожарен до основи преди двадесет години, сега градът отново беше построен и процъфтяваше.
За някои това беше тъжна проява на жаждата на киндатите да пуснат корени някъде, да имат свой дом, колкото и ненадежден да е. Други виждаха в бързото възстановяване на разрушения град ново доказателство за способността им да преодоляват трудностите, които биха могли да унищожат народ с не толкова богато наследство.
Киндатският лекар Алвар бен Пелино, който беше един от първите заселници — беше завършил образованието си във възстановения университет — гледаше на нещата по по-различен начин от повечето хора. И по-прагматичен.
Мъжете и жените, независимо от вярата си, търсеха начин да осигурят живот и бъдеще за себе си и за децата си. И когато се явеше възможност, те се вкопчваха в нея. Сореника просто беше една такава възможност.