Лъвовете на Ал-Расан

Стените на този малък град рухнаха две седмици след пристигането му. На изток Рониза, обсадена от халонците, които бяха подминали все още непокорната Рагоса, незабавно се предаде при вестта за капитулацията на Лонза.

Северняците оставиха във всеки от покорените градове свои гарнизони и коменданти. Бяха екзекутирани няколко души — за назидание, — но общо взето всичко мина спокойно, без палежи. Сега крал Рамиро и конетабълът му контролираха всички джадитски сили. Халонци и валедийци се бяха обединили, за да се насочат на запад и да се слеят с армията на Руенда край Силвенес.

По-точно с онова, което беше останало от нея.

Силната армия, която Белмонте беше оставил, беше разбита от победения враг.

Язир ибн К’ариф — видимо потресен от смъртта на брат си, със сиво траурно покривало — без да губи време, определи новия главнокомандващ на ашаритските сили в Ал-Расан. Изборът му не беше посрещнат с възторг от воините на пустинята, но Язир имаше достатъчно време през зимата и пролетта да се ориентира как стоят нещата на полуострова. Трябваше му човек, който да умее да командва, комуто да може да се вярва, и той не се поколеба да го посочи, когато ритуалите по погребението на брат му приключиха.

Амар ибн Хайран, новият каид, прегрупира муардите, добави към тях свежи сили от картадски войници и изненада армията на Руенда, като я атакува едновременно от юг и от изток, докато я изтласка обратно към Арденьо.

Родриго Белмонте се върна на запад и ашаритите трябваше отново да се изтеглят към Силвенес, където от Картада, Тудеска и Елвира им изпратиха подкрепления.

Петстотин души се присъединиха към тях и от крепостта Арбастро, водени лично от Тариф ибн Хасан. Разбойникът и синовете му пътем спряха в Картада, за да получат опрощение от новия цар. Алмалик Втори, отцеубиецът, беше екзекутиран от Язир още с идването му на полуострова през есента, а мястото му на престола зае брат му Хазем, наричан Едноръкия.

Остатъците от армията на Руенда предпазливо се насочиха на юг и се присъединиха към есперанската войска край Силвенес.

Силвенес. Изглежда, тук предстоеше да се реши изходът на войната. Или Язир със спасителната си армия щеше триумфално да върне тези земи на Ашар, или… Или падането на Халифата преди едно поколение щеше да е нищо в сравнение с онова, което щеше да последва сега. Огърлицата на Ал-Расан беше разкъсана и перлите се бяха пръснали. А сега можеха да бъдат изгубени безвъзвратно.

На полето между двете армии се срещнаха вестоносци.

Язир ибн К’ариф, който умееше да претегля обстоятелствата и да взема бързи решения, нареди на своя пратеник да направи предложение от негово име. Представителят на крал Рамиро — твърде млад за подобна задача — пребледня, когато чу за какво става дума, и побърза да отнесе вестта на краля и на конетабъла му.

Малко по-късно същият млад пратеник, мрачен и съсредоточен, се върна с отговора.