Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Така вървели, докато стигнали града. Настанили се в дома за почетни гости, после ги довели пред божия пророк Сулейман, мир нему! Щом влезли, те понечили да целунат земята пред нозете му, но той им забранил с думите:
— Човек може да коленичи на земята само пред Всемилостивия всевелик бог! Който иска да стои прав — нека си стои, нека никой да не коленичи само за да ми прави удоволствие!
Седнал везир Фарис, всеки се наместил в креслото си, поднесли подредени трапези, богати и бедни се нахранили до насита. После Сулейман заговорил на египетския везир:
— Ти си дошъл при мен, защото имаш нужда! И аз знам каква е тя! Царят на Египет, който те е пратил, се казва Асим! Той е вече болен и стар. Всевишният Аллах не му е дал нито мъжко, нито женско чедо и сега той ден и нощ скърби. Плаче и се вайка, а не знае, че само Всевишният бог може да му помогне! Така ли е?
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ЧЕТИРИЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че везирът Фарис рекъл:
— О, пророк на Аллах! Всичко, което каза, е най-точната истина! Но когато аз разговарях с царя по тази работа, при нас нямаше никой! Кой ти го разказа?
— Разказа ми го моят бог, който знае всичко, което не виждат очите и което крият сърцата! — отговорил цар Сулейман.
— О, пророк на Аллаха! — възкликнал Фарис. — Значи това е единственият най-велик бог! Значи той може всичко!
И везирът Фарис веднага изразил желанието си да приеме исляма заедно с цялата си свита. Тогава Сулейман му рекъл:
— Ти носиш такива и такива дарове! Приемам дара на твоя цар и на свой ред го дарявам на тебе! Почини си, където са те настанили! Утре молбата ви ще бъде изпълнена!
На сутринта везирът отново застанал пред Сулейман, който му рекъл:
— Когато се върнеш при цар Асим бен Сафуан, идете двамата и се качете на еди-кое си дърво! Когато тъмнината застуди времето, слезте и ще видите да се измъкват две змии. Метнете стрели по тях и ги убийте! Отрежете една педя откъм главите и една педя — откъм опашките, отделете останалото месо, опечете го, вземете това печено месо и нахранете с него жените си! След това по волята на Всевишния те ще понесат в утробите си чедата ви!
Сулейман донесъл пръстен, меч и бохча с два халата в нея, обсипани със скъпоценни камъни, и казал:
— Везире Фарис! Когато децата ви пораснат и възмъжеят, дайте на всеки от тях по един от тези халати! Аллах чу молбата ви! Царят очаква денем и нощем благополучното ти завръщане!
Везирът Фарис се сбогувал със Сулейман и си тръгнал още същия ден. Пътувал бързо ден и нощ, стигнал до египетските земи. Царят отишъл да посрещне везира си. Фарис му съобщил, че работата е свършена изцяло. Изложил му и вярата на исляма. Царят приел тази вяра и рекъл:
— Почини си и ела да видим какво ще правим.
Везирът се прибрал, починал си, после двамата взели лъкове и стрели, качили се на посоченото дърво и зачакали мълчаливо, докато се стъмнило. Слезли и видели две змии, които се измъквали изпод корените на дървото. Метнали по една стрела и ги убили. Отсекли по педя откъм главите и по педя откъм опашките, хвърлили тези късове, останалото месо взели, върнали се в двореца, викнали готвача и му рекли:
— Сготви добре това месо, сложи го в два подноса и го донеси!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че готвачът сготвил месото, сложил го в два подноса и ги отнесъл на царя и везира. Взел царят единия, взел везирът втория и нахранили жените си. Вечерта спали с тях и по волята на Аллах същата нощ и двете понесли чеда. Три дни след това царят все се колебаел и размислял: „Да видим дали това е истина!“ Но ето че един ден жена му си седяла и детето помръднало в утробата й. Разбрала тя, че е бременна, огледала тялото си, изчервила се, извикала най-възрастната си слугиня и й рекла:
— Иди, намери царя, където и да е, и му кажи: „Царю честити, съобщавам ти, че бременността на жена ти вече си личи и детето мръдна в утробата й!“
Слугинята изскочила навън и съобщила на царя, че жена му е бременна. Той скочил на крака и й подарил всичко, което имал у себе си. В този миг при него влязъл везирът и рекъл:
— Царю честити! Седях си преди малко у дома. Влезе слугинята и ми съобщи, че жена ми е бременна, детето се е размърдало в утробата й и тя дори се изчервила. От радост съблякох всички дрехи от мене и ги дадох на слугинята, дадох й хиляда динара и я направих господарка на всички слуги!