Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Нинив! - извика Перин.
- Перин? - прошепна тя и се огледа. - Къде си?
- Ще направя нещо, Нинив. Ще направя невъзможно отварянето на портали тук. Ако искате да Пътувате дотук и навън, ще трябва да отворите портала си пред пещерата. Чу ли ме?
Нинив кимна, но продължи да се озърта. Макар истинският свят да се отразяваше във вълчия сън, обратното явно не ставаше. Перин заби сънния шип в земята, включи го, както му беше показала Ланфеар, и сътвори пурпурния мехур. Забърза назад през тунела и излезе през стена от пурпурно стъкло при Гаул и вълците.
- Светлина - каза Гаул. - Вече се канех да вляза да те потърся. Защо се забави толкова?
- Колко? - попита Перин.
- Нямаше те поне два часа.
Перин поклати глава.
- Въртела си играе с усета ни за време, Гаул. Е, поне забих сънния шип. На Убиеца ще му е трудно да стигне до Ранд.
Беше направил защитния мехур точно колкото да се побере в пещерата и да заслони Ранд, Въртела и другите с него. Това означаваше, че всички граници на купола освен тази тук, отпред, ще са в скалата.
Убиеца нямаше да може да _скочи_ в пещерата и да удари. Трябваше да _влезе_. Или това, или да намери начин да мине през скалата, което сигурно беше възможно във вълчия сън. Само че това щеше да го забави, а точно време бе нужно на Ранд.
„Трябвате ми, за да пазите това място - изпрати Перин на събраните вълци. Много от тях все още ближеха раните си. - Сенкоубиеца се бие вътре с най-опасната плячка, която е познавал този свят. Не бива да позволим на Коляча да стигне до него.”
„Ще пазим тук, Млади бико - отвърна един. - Други се събират. Няма да мине през нас.”
- Можете ли да правите това?
И изпрати образ на вълци, пръснати из Пограничните земи, които бързо си предаваха съобщения. Хиляди и хиляди вълци, бродещи наоколо.
Горд беше от изпратеното. Не бяха думи или образи, а понятие, смесено с миризми, с намек за инстинкт. С такава мрежа можеха да му съобщят мигновено, ако Убиеца се върнеше.
„Можем”, отвърнаха вълците.
Перин кимна и махна на Гаул да тръгват.
- Няма ли да останем? - попита айилецът.
- Твърде много неща стават - каза Перин. - Времето тук се движи твърде бавно. Не искам войната да ни подмине.
А и трябваше да разберат какво крои Грендал.
Глава 26
Съображения
- Не ми харесва, че ще се бием редом с тези сеанчанци - каза Гавин. На Егвийн също не й харесваше и знаеше, че той ще го усеща от нея. Какво можеше да каже? Не можеше да върне сеанчанците. Сянката беше довел шараите да се бият под знамето му. Тъй че Егвийн щеше да използва всичко, което имаше. Каквото и да беше.
Вратът я засърбя, когато тръгна през полето към мястото на срещата на около миля източно от брода към Арафел. Брин вече бе строил повечето от силите й при брода. По билата на хълмовете южно от брода се виждаха Айез Седай, под тях на склоновете стояха на позиции големи отряди стрелци и пиконосци. Бойците се чувстваха по-освежени. Дните, през които силите на Егвийн се бяха оттегляли, бяха облекчили донякъде бремето на войната въпреки опитите на врага да ги принуди да влязат в сражение.
Шансовете на Егвийн зависеха от включването на сеанчанците в боя и ангажирането на преливащите шараи. Стомахът й се сви. Чула беше това веднъж в Кемлин - за безскрупулни мъже, които хвърляли прегладнели кучета в яма и се обзалагали кое от тях ще оцелее в предстоящия бой. Сегашното щеше да е същото. Сеанчанските дамане не бяха свободни жени. Не можеха да избират дали да се бият. От онова, което бе видяла от преливащите мъже шараи, те също не бяха много повече от животни.
Трябваше да се бори със сеанчанците с всеки свой дъх, а не да се съюзява с тях. Инстинктите й се разбунтуваха, докато се приближаваше към събраните сеанчанци. Водачката им бе настояла за тази аудиенция с Егвийн. Светлината дано да дадеше да свърши бързо.
Егвийн бе получила донесения за тази Фортюона, така че знаеше какво да очаква.
Дребничката сеанчанска императрица стоеше на малка платформа и наблюдаваше бойните приготовления. Беше с лъскава рокля с нелепо дълъг шлейф, носен от осем да’ковале, онези имперски слуги с ужасно неприличните облекла. Наоколо на групи и в прилежни пози стояха в очакване членове на Кръвта. Гвардейците от Смъртната стража, в почти черната им броня, се извисяваха около императрицата като канари.
Егвийн се приближи, обкръжена от своите войници и много жени от Съвета на Кулата.
Отначало Фортюона беше настояла Егвийн да я посети в лагера. Егвийн беше отказала, разбира се. Няколко часа им беше отнело, докато стигнат до споразумение. Двете щяха да дойдат на това място в Арафел и двете щяха да стоят прави, без да сядат, за да не се създава впечатлението, че едната е над другата. Все пак Егвийн се подразни, като видя, че жената я чака. Искала беше срещата да се съгласува така, че двете да пристигнат едновременно.