Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Колежаните не изпитваха завист. Освен гдето изпитваха лично и традиционно уважение към тъй дългогодишния колежанин, събитието само по себе си правеше чест на Колежа и допринесе за неговата известност във вестниците. А вероятно мнозина от тях си мислеха също така, без все пак да бяха напълно уверени, че в неведомостите на случайността това би могло да се случи на тях самите или пък че нещо подобно би могло да им се случи и на тях рано или късно. Те го приеха с радост. Неколцина се умърлушиха при мисълта, че са били отминати и са останали много бедни; но дори и те не завидяха на семейството за щастливия обрат. В други, по-изискани места сигурно би се породила по-голяма завист. Твърде вероятно бе хора с повече пари да се настроеха съвсем не тъй великодушно като колежаните, които живееха ден за ден — с шилинга, получен от заложната къща, и късчето хляб за обяд.
Написаха му тържествено обръщение, което му връчиха в остъклена рамка (макар че по-късно то не бе окачено в семейното жилище, нито бе запазено сред семейните документи); на което, от своя страна, той отвърна със съответно послание. В този документ ги уверяваше едва ли не с царствени думи, че приема израза на тяхната привързаност, дълбоко уверен в неговата искреност; и отново ги призоваваше да следват личния му пример — който, що се отнасяше до унаследяването на такова голямо богатство, те без съмнение с удоволствие биха следвали. Той се възползува от същия случай, за да ги покани на голямото тържество, което даваше за целия Колеж в двора и на което, както им известяваше, лично ще има честта да изпие прощална чаша за здравето на всички ония, които щеше да остави след себе си там.
Той самият не седна на общата трапеза (тя бе открита в два следобед, а неговата вечеря се носеше от хотела в шест), но синът му бе така благосклонен да заеме централното място на главната маса и да се държи много приятелски и любезно. Бащата се разхождаше сред гостите, заговорваше някои от тях и проверяваше дали храната е от онова качество, което бе поръчал, и дали всичко необходимо се доставя на масата. С една дума, държеше се като едновремешен барон в особено добро разположение на духа. В края на закуската вдигна наздравица за гостите с чаша стара мадейра и им каза, че се надявал да са се забавлявали, и — нещо повече — надявал се да се забавляват до края на вечерта; че им пожелава щастие и ги приветствува с добре дошли. Когато и те пиха за негово здраве с високи акламации, той все пак не успя да се държи докрай като барон, защото, щом понечи да им отговори, се разчувствува като един най-обикновен крепостен с истинско сърце в гърдите и се разплака пред всички. След този голям успех, който той сметна за истински провал, мистър Дорит се обърна с благодарствени думи специално към мистър Чивъри и неговите колеги, на всеки от които той бе дал преди това по десет лири и всеки от които присъствуваше сега тук. Мистър Чивъри отвърна на наздравицата, като каза: „Каквото ти наредят да заключваш, заключвай го; но не забравяй, да се изразим с думите на окования африканец, че и ти си оставаш винаги човек и брат.“ След като всички тостове минаха по реда си, мистър Дорит учтиво се съгласи да изиграе една игра на кегли с колежанина, който беше втори по старшинство в колежа след него; и остави васалите си на техните забавления.
Но всички тези събития станаха преди последния ден. А ето че сега настъпи и онзи последен ден, когато той и неговото семейство трябваше да напуснат затвора завинаги и когато плочите на неговия много утъпкван двор нямаше да отекват вече под техните стъпки.