Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

Към маршала, който бе началник на затвора от дълги години насам и с когото никога преди не бе влизал в разправии, мистър Дорит се отнесе твърде сурово. Този служител, след като лично му бе поднесъл поздравленията си, му бе предложил две от стаите в собственото си жилище, докато старецът все още бе в затвора. Мистър Дорит му поблагодари и отговори, че ще си помисли; но щом маршалът си отиде, седна и му написа едно рязко писмо, в което отбелязваше, че никога досега по какъвто и да било случай не бил имал честта да получава личните му поздравления (а това беше вярно, макар да не бе имало и нищо специално, за което да бъде поздравяван); и че той искал от свое име и от името на цялото си семейство да отхвърли предложението на маршала с всички онези благодарности, които неговият безкористен характер и пълната му незаинтересованост от светски съображения изисквали.

Макар брат му да проявяваше толкова слаб интерес към промяната на положението им, че много бе възможно изобщо да не бе разбрал какво е станало, мистър Дорит нареди да му се вземат мерки за бельо, за горни дрехи, за шапки, за обувки — от същите майстори, които бе повикал и за себе си; и издаде нареждане старите дрехи да му бъдат отнети и изгорени. Мис Фани и мистър Тип не се нуждаеха от напомняне, за да се появят в най-модни облекла и блестяща елегантност; и тримата се преместиха за това кратко време в най-хубавия съседен хотел — макар, казваше мис Фани, той да бил съвсем посредствен. Във връзка с тази промяна мистър Тип нае един кабриолет, кон и коняр, много приятни за окото, и това превозно средство можеше да бъде наблюдавано по два-три часа на ден да разхубавява булевард Бороу, който минаваше край предния двор на Маршалси. Там се забелязваше често и една малка наемна карета с чифт коне и всеки път, когато се качваше или слизаше от това превозно средство, мис Фани вълнуваше сърцата на дъщерите на Маршалси с неизброимото разнообразие на своите шапки.

В това кратко време бе извършена много работа. Между многобройните неща господата Педл и Пул, адвокати, бяха инструктирани от своя клиент Едуърд Дорит, ескуайър, да изпратят писмо до мистър Артър Кленъм, в което бе приложена сумата от двадесет и четири лири, девет шилинга и осем пенса, което съставляваше общата сума от майката и лихвата в размер на пет процента годишно, с която техният клиент смяташе, че е задължен на мистър Кленъм. Във връзка с това съобщение и този паричен превод на господата Педл и Пул бе възложено от името на техния клиент да напомнят на мистър Кленъм, че върнатият сега аванс (включително и входните такси за влизане в затвора) не е бил искан от техния клиент и да му съобщят, че той е нямало да бъде приет, ако е бил предложен открито, от негово име. Към което те прилагаха подпечатана разписка и оставаха негови верни слуги. Още много дейности от подобен и друг характер трябваше да бъдат извършени сред стените на скоро осиротяващия Маршалси от мистър Дорит, дългогодишен негов Баща, които произлизаха предимно от молби, отправяни му от колежани, за малки парични суми. На тях той се отзоваваше с най-великодушна щедрост, но не без тържественост; винаги първо изпращаше писмо, с което определяше часа, в който просителят да се яви при него в стаята му, а след това го приемаше, заровен сред купища от документи, като придружаваше своето дарение (защото той не пропущаше ни един случай да каже „това е дарение, не заем“) с многобройни полезни съвети; като например, че той, напускащият ги Баща на Маршалси, се надявал дълго да го помнят като пример за това, как човек може да съхрани уважението към себе си и уважението на другите към него дори и в място като този затвор.