Империя на бури

– Знаел ли си – попита го дрезгаво Лоркан, – че ще те накаже, преди да поемеш към Миствард?

Лоркан задържа погледа на принца.

– Всички бяхме наясно каква цена ще платим.

Гърлото на Роуан подскочи и той вдиша дълбоко, стрелвайки очи към стълбището, сякаш очакваше Елин да се появи оттам със спасението им в ръце. Нея обаче я нямаше и Елида се молеше, където и да беше сега кралицата, да почерпи така нужните им познания. Роуан се обърна към братята си.

– Можете да се досетите какъв ще е изходът от тази битка. Дори екипажът ни да се състоеше само от елфи, армадата на Майев пак щеше да ни превъзхожда.

Слънцето се раздвижваше отвъд далечната морска шир и в небето започнаха да се процеждат розови и лилави багри.

Гавриел отвърна:

– И преди са ни превъзхождали. – Надзърна към Фенрис, който кимна мрачно. – Ще останем, докато не получим друга заповед.

С последните си думи той надникна към Едион. В ашриверските очи на генерала изплува нещо, което много приличаше на благодарност.

Елида усети вниманието на Лоркан върху себе си и той не откъсна поглед от нея дори докато казваше на Роуан:

– Ще изпратиш Елида на брега, охранявана от толкова хора, колкото можеш да отделиш. Сториш ли го, мечът ми е твой.

Елида подскочи. Но преди да каже нещо, Роуан отговори:

– Дадено.

***

Роуан ги разпредели из целия флот, поверявайки на всеки от тях командването на няколко кораба. Фенрис, Лоркан и Гавриел изпрати в центъра и задния край, възможно най-далеч от очите на Майев. Двамата с Едион поеха фронтовата линия, а Дориан и Ансел – корабите зад нея.

Лизандра вече плуваше под вода в облика си на морски дракон, готова по негова заповед да атакува корпуса, носа и руля на корабите, които й беше посочил предварително. Роуан можеше да се обзаложи, че макар елфическите кораби да имаха защитни щитове, едва ли бяха пилели ценни сили по подводните им части. Лизандра щеше да ги удари неочаквано и безпощадно и да изчезне, преди да са осъзнали какво ги е нападнало изпод вода.

Зората пукна, ясна и слънчева, и обагри платната в златисто.

Роуан не си позволи да се замисля за Елин, където и да беше тя.

Минутите се нижеха, а от нея нямаше и следа.

Малка дъбова лодка се откъсна от флота на Майев и заплава към неговия кораб.

На борда й имаше само трима – и никой от тях не беше Майев.

Долови как хиляди очи от двете страни на опасно тясната ивица празна вода между армадите се впиват в приближаващата лодка. В него.

Воин с герба на Майев върху гърдите си стоеше изправен с удивително елфическо равновесие в лодката, докато двамата гребци я държаха на място.

– Нейно Величество очаква отговора ви.

Роуан бръкна в изчерпаните си запаси от сила, но по лицето му не трепна дори мускулче.

– Уведоми Майев, че Елин Галантиус не присъства, за да й даде отговор.

Елфът примигна и това беше единствената следа от учудване, която допусна върху лицето си. Лакеите на Майев бяха стриктно обучени, отлично запознати с наказанието за неопазване на тайните й.