Империя на бури

– А ти си Елена.

Елена кимна.

– Защо си дошла?

Принцесата на Ейлве кимна с изящна брадичка към каменния сандък.

– Нали съм призована да го отворя? Да науча как да избавя народа ни и да платя цената?

– Не – отвърна тихо Елена. – Не ти. Не по този начин.

Стиснатите устни бяха единственият белег за недоволството на принцесата.

– Тогава по какъв начин трябва да пролея кръвта си, милейди?

От толкова време наблюдаваше и чакаше, и плащаше за грешките си. Прекадено много време.

А сега мракът се разсейваше... и щеше да изгрее ново слънце. Трябваше да изгрее.

– Потомците на Мала ще платят, не ти.

Гърбът й се скова.

– Не отговори на въпроса ми.

На Елена й се щеше да задържи думите, да ги заключи в себе си. Но такава беше цената на кралството й, на народа й. За това кралство и неговия народ. И други.

– В Севера кръвта на Мала се е разделила на две. От едната страна е родът Хавилиард, чийто принц носи очите на другаря ми и моята сурова магия... с жестоката й мощ. От другата страна е родът Галантиус, където кръвта й се е запазила най-истинска: в огън, живи въглени и пепел.

– Елин Галантиус е мъртва – обяви Нехемия.

– Напротив. – Не, беше я спасила и още плащаше за постъпката си от онази зимна нощ. – Просто се крие, забравена от свят, който се радва, че великата й сила е угаснала, преди да съзрее.

– Къде е тогава? И какво общо има всичко това с мен, милейди?

– Ти познаваш добре историята, играчите и залозите. Познаваш Знаците на Уирда и знаеш как да ги използваш. Разгадала си грешно загадките, решавайки, че ти трябва да дойдеш тук. Но това огледало не е Ключалката; то е просто вир от спомени. Изковано от трима ни с баща ми и Рианон Крочан. Изковано заради наследницата на това бреме, за да разбере някой ден. Да научи всичко, преди да вземе своето решение. Тази среща също ще окаже своето влияние за него. Ето защо си призована тук.

Мъдрото, младо лице чакаше безмълвно.

– Върви на север, принцесо – продължи Елена. – Върви в двора на врага си. Срещни се с когото трябва, уреди си покана, направи всичко нужно, за да влезеш в двора на врага си. Двете кръвни линии ще се слеят там. Вече са се устремили една към друга.

– Елин Галантиус пътува към Адарлан?

– Не Елин. Не и с това име, с короната си. Но ще я познаеш по очите – тюркоазени с ядро от злато. По белега на челото й – знака на безименния, знака на Бранън. Напътствай я. Помагай й. Тя ще има нужда от теб.

– А цената?

Елена ги мразеше.

Мразеше боговете, измислили това наказание. Мразеше себе си. Мразеше дълга си, всички тези ярки светлини...

– Повече никога няма да зърнеш Ейлве.

Принцесата се загледа в звездите, сякаш й мълвяха, сякаш отговорът бе изписан сред тях.

– Ще оцелее ли народът ми? – попита с тъничък, тих гласец.

– Не знам.

– Тогава ще го подготвя. Докато съм в Рифтхолд, ще обединя бунтовниците, ще настроя континента за война.

Нехемия откъсна очи от звездите. На Елена й се прииска да падне на колене пред младата принцеса, да й се примоли за прошка.