Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Знам – увери я Дориан с половинчата усмивка. – Затова и не ти харесва.
Преди Елин да е отхапала главата му, Манон попита:
– Но къде ще ни отведе огледалото?
Елин стисна челюсти.
– Да се надяваме, че няма да е в Морат.
Дориан се напрегна. Дали пък този план...
– Символът принадлежи и на двете ни – рече Манон, оглеждайки Окото на Елена, гравирано в среброто. – И ако огледалото те отведе в Морат, ще ти е необходим някой, който знае как да се измъкне оттам.
Откъм стълбите в дъното на багажното отделение се чуха стъпки. Дориан се извърна към тях, но Елин просто изсумтя на Манон и доближи огледалото.
– Тогава ще се видим от другата страна, вещице.
Златната глава на Едион се появи измежду сандъците.
– Какво, по дяволите...
Лекото кимване на Елин като че ли беше единствения знак, от който се нуждаеше Манон. Тя сложи ръка върху нейната.
Златните й очи срещнаха тези на Дориан за миг и той отвори уста да изрече думите, извиращи от пустото поле в гърдите му.
Но Елин и Манон долепиха сключените си ръце към вехтото стъкло.
А щом двете изчезнаха, смаяният вик на Едион прокънтя из търбуха на кораба.
63.
Елида наблюдаваше как екипажът на кораба им се подготвя за неизбежния сблъсък с гигантската армада пред тях и се потапя в същински хаос, когато Едион изрева откъм долното ниво.
Новината излезе наяве само секунди по-късно. Принц Роуан от рода на Белия трън тъкмо беше кацнал на главната палуба с изнурено лице и плувнали в страх очи, когато Едион изскочи през вратата, следван от Дориан, белязан с грозна синина около едното око. Крачейки бясно по палубата, Едион им разказа как Елин и Манон влезли в огледалото – Ключалката – и изчезнали. Както и че кралят на Адарлан разгадал загадката на Деанна и ги изпратил в сребърното измерение, за да им спечелят шанс за победа в предстоящата битка.
Всички слязоха в багажното отделение. Но колкото и Едион да се буташе в сребърната повърхност на огледалото, то не се отвори за него. Колкото и да го претърсваше с магията си Роуан, то не му издаде къде са Елин и Манон. Едион се изплю на пода, готов да посини и другото око на краля, който му обясняваше, че нямали друг избор. И като че ли не съжаляваше, докато Роуан не отказа да го погледне в очите.
Чак когато отново се събраха на палубата, без краля и хамелеонката, които бяха отишли да съобщят на капитанката за промяната в плановете, Елида се престраши да заговори нервно кръстосващия Едион.
– Стореното – сторено. Но не можем да чакаме Елин и
Манон да ни спасят.
Той спря и Елида се постара да не се свие от безпощадната ярост, която се изсипа върху нея.
– Когато изпитам нужда от мнението ти, за да намеря изчезналата ми кралица, ще го поискам.
Лоркан му изръмжа. Елида обаче вдигна брадичка, макар и опарена от обидата му.
– И аз чаках не по-малко от теб да я открия отново, Едион. Не само ти се боиш, че може пак да я загубиш.
Роуан от рода на Белия трън търкаше лицето си. Едва ли някога беше показвал наяве повече емоция от това.
Елфическият принц свали ръце и останалите обърнаха погледи към него. Очакваха заповедите му.
Дори Едион.
Елида изтръпна от прозрението, което я връхлетя. Потърси доказателство, но така и не намери.
– Продължаваме подготовката за битка – обяви дрезгаво Роуан. Надзърна към Лоркан, после към Фенрис и Гавриел и цялото му изражение се промени, раменете му се изопнаха, а в очите му се яви сурова, пресметлива нотка. – Майев несъмнено знае, че сте тук. И ще използва кръвната клетва, когато ще ни удари най-тежко.
Майев. Една част от нея искаше да види кралицата, съумяла векове наред да владее стремлението и привързаността на воин като Лоркан. И да й каже две-три приказки.
Фенрис хвана дръжката на меча си и заяви със спокойствие, каквото Елида не беше виждала от него досега.
– Не знам как да постъпим.
Гавриел също беше в недоумение, вперил поглед в татуираните си ръце, сякаш очакваше да се натъкне на отговора там.
Накрая се обади Лоркан:
– Ако разбере, че се биете на наша страна, край с вас. Или ще ви убие, или по друг начин ще ви накара да съжалявате за избора си.
– Ами ти? – предизвика го Фенрис.
Лоркан плъзна очи към него, после ги върна към двамата воини.
– За мен всичко приключи още преди месеци. Вече просто чакам да видя как ще ми отмъсти.
Дали щеше да го убие. Или пак да го направи свой роб.
Коремът й се преобърна и едва се сдържа да не грабне ръката му, да го помоли да се спасява.
– Ще забележи, че сме намерили начин да заобиколим заповедта й да те убием – обади се накрая Гавриел. – Ако не ни убие, задето се бием срещу нея, то ще е заради това. Най-вероятно вече сме мъртви.