Империя на бури

Дориан свали чаршафа от вещерското огледало, внимателно подпряно на стената. Ключалката – или каквото друго беше. В смътното отражение зърна как двете кралици бърчеха чела зад гърба му.

Манон извади железните си нокти.

– На твое място бих внимавала с това нещо.

– Оценявам загрижеността ти – рече той, посрещайки златните й очи в огледалото. Тя не отвърна на усмивката му. Нито пък Елин. Дориан въздъхна. – Не мисля, че това вещерско огледало има каквато и да било сила. Не и осезаема, груба. Смятам, че силата му е познанието.

Елин го доближи с почти беззвучни стъпки.

– Казаха ми, че с Ключалката ще мога да върна трите ключа в портата им. Допускаш, че огледалото знае как?

Той просто кимна и опита да не се засяга от скептичната гримаса по лицето й.

Елин заусуква с пръсти един висящ конец от жакета си.

– Но какво общо има Ключалката огледало с армадата, която диша във врата ни?

Дориан едва се сдържа да не врътне очи.

– Има общо с думите на Деанна. Ами ако Ключалката не съществува само за да обедини ключовете с портата им, но и за да осигури безопасен контрол върху тях?

Елин свъси вежди към огледалото.

– Значи, предлагаш да извлачим това чудо на палубата и с негова помощ да взривим флота на Майев с двата ключа, които имаме?

Той си пое успокоителна глътка въздух, умолявайки боговете да го дарят с търпение.

– Казах, че според мен силата на това огледало е познанието. Мисля, че ще ти покаже как да овладееш безопасно тази на ключовете. За да се върнеш тук и да ги използваш без последици.

Тя примигна бавно насреща му.

– Как така „да се върнеш тук“?

Манон отговори вместо него, пристъпвайки по-близо.

– Това е пътническо огледало.

Дориан кимна.

– Замисли се върху думите на Деанна: Огън и желязо, сплетени ведно, отговори ще открият в древното сребро. Само стъпка ще й е нужна. – Той посочи огледалото. – Влез в среброто... и открий отговорите.

Манон изцъка с език.

– И предполагам, че ние двете сме огън и желязо.

Елин скръсти ръце.

Дориан стрелна самодоволен поглед към кралицата на Терасен.

– За твое сведение, не само ти можеш да намираш решения.

Елин го изгледа кръвнишки.

– Нямаме време за догадки. Твърде много неща могат да се объркат.

– Не ти остава много магия – парира я Дориан и махна с ръка към вещерското огледало. – А можете да влезете и излезете от огледалото преди съмване. И да използвате наученото, за да изпратите ясно послание на Майев.

– Мога да се бия със стомана, без да рискувам толкова и да губя времето си.

– Можеш да предотвратиш битката и загубата на живот от двете страни. – Той добави внимателно: – Времето ни вече изтече, Елин.

Тюркоазените й очи го гледаха спокойно – макар и с малко яд, задето пръв беше разгадал загадката, ала нещо просветна в тях.

– Знам – отвърна накрая. – Надявах се... – Тя поклати глава. – Времето ни свърши... – Пророни сякаш в отговор и надникна към огледалото, сетне и към Манон. Накрая въздъхна. – Не такъв беше планът ми.