Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Извади стоманата, путко прашасала, и ще те убия честно пред свидетели. После нека Поддръжката замъкне екипажа ти на кея за предизвикване на въргал, а пък Езри ще разбере доколко циците й се услаждат на твойте калпазани…
— Дай си ръката, Ранс. Смяташ ли, че ще удържиш мястото?
— Кажи какво е изпитанието, и ще те разрева.
— Ще насъскаме тукашните биячи срещу нас — прошепна Джийн на Езри.
— Няма. — Тя му махна да мълчи. — Предизвикателството не е обикновен въргал. Особено между капитани.
— За масата! — кресна Дракаша и посегна към една полупразна бутилка. — Всички в „Пурпурът“ са ни свидетели! Изпитанието е пиене! Първата, която тупне по гъз, си взема жалкия екипаж и се мести долу.
— Надявах се на нещо, което няма да отнеме само десет минутки — рече Ранс. — Но приемам. Аз те черпя с тази бутилка.
Замира се огледа, после грабна две еднакви глинени чашки от местата, където допреди малко седеше екипажът на Ранс, изля съдържанието им върху масата и ги напълни наново от бутилката. Джийн забеляза, че това е ракия от Кодари — гъста като терпентин и доста люта. Екипажът на Ранс се дръпна до прозорците, а тя самата излезе иззад масата и застана до Замира. После вдигна едната от чашите.
— Да се уточним — рече Замира. — Първото си питие ще изпиеш по сайрунийски.
— Какво значи това, по дяволите?
— Значи да го изпиеш през шибаните си очи! — С рязък замах на лявата ръка Дракаша грабна собствената си чаша от масата и я плисна в лицето на Ранс. Преди Ранс да успее да изпищи, десницата на Дракаша също замахна и облеченият й в ръкавица юмрук, заедно с пръстените, се вряза в челюстта на Ранс и изплющя като камшик. По-младата жена тупна на пода и чашите върху масата се раздрънчаха.
— По гъз ли падна, обич моя, или това е главата ти? Някой да смята, че има разлика? — Дракаша се изправи над Ранс и бавно изля съдържанието на втората чаша в собствената си уста, преглътна го, без да трепне, и метна чашата през рамо.
— Ти каза, че ще е…
Преди вбесеният моряк на Ранс, вероятно помощник-капитанът й, да успее да се доизкаже, Локи пристъпи напред с вдигната ръка.
— Замира спази клетвата си. Изпитанието беше пиене, а вашият капитан тупна по гъз.
— Но…
— Вашият капитан трябваше да прояви достатъчно ум и да уточни условията — продължи Локи. — Тя загуби. Ти ли ще оттеглиш клетвата й вместо нея?
Мъжът сграбчи Локи за туниката. Двамата се сбориха и Джийн се стрелна напред, но преди всичко да отиде по дяволите, приятелите на моряка на Ранс го издърпаха назад, неохотно, ала без колебание.
— Но кой си ти, по дяволите? — кресна той.
— Орин Равел — отвърна Локи.
— Никога не съм чувал за тебе, мама ти стара!
— Но мисля, че ще ме запомниш. — Локи залюля малка кожена кесия пред лицето му. — Гепих ти кесията, безхуйчо.
— Копеле…
Локи запокити кесията назад и тя тупна долу, сред около стотината клиенти, които наблюдаваха разиграващото се на балкона действие с опулени очи и зяпнали уста.
— Опа! — възкликна Локи. — Но съм убеден, че можеш да разчиташ на всички честни и почтени люде там долу, че ще ти я опазят.
— Стига! — Замира посегна, хвана Ранс за яката и я вдигна до седнало положение. — Вашият капитан ме предизвика и тя загуби. Тя ваш капитан ли е?
— Да — отвърна мъжът намръщено.
— Тогава спазете клетвата й. — Замира завлече Ранс до стълбите и коленичи пред нея. — Не си толкоз царствена кучка в края на краищата, а, Чей?
Ранс се дръпна назад и изплю кръв в лицето на Дракаша, но шамарът на по-възрастната капитанка бе по-бърз и тя се плисна по стълбите.
— Две неща — рече Замира. — Първо, утре свиквам съвета. Очаквам да те видя там, по обичайното време на обичайното място. Кимни с тъпата си глава.
Ранс кимна бавно.
— Второ, аз нямам калпазани. Аз имам дъщеря и син. И ако някога пак го забравиш, ще издялкам играчки за тях от шибаните ти кокали.
С тези думи Замира бутна Ранс надолу по стълбите. Когато тя тупна позорно долу, покрусеният й екипаж вече тичаше след нея под тържествуващите погледи на Дракашината компания.
— Ще се видим… Орин Равел — рече обезпариченият моряк.
— Валтеро — рече строго Замира, — това беше строго по работа. Не го превръщай в лично.
Това явно не зарадва мъжа, но той излезе заедно с останалите от екипажа на Ранс.
— Онова за децата ти прозвуча много лично — прошепна Джийн.