Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Останалите лордове изопнаха гърбове.
- Мисенианците са изчезнали отдавна - обади се лорд Слоан.
Въпреки това забеляза меча върху хълбока на Ролф, морския дракон на ефеса му. И несъмнено бе видял флотата, пъплеща нагоре по течението на Флорин.
- Изчезнали не значи загинали - изтъкна Ролф. - Идваме да се отплатим за един стар дълг.
Дароу потри слепоочието си и опря ръце на масата. Изглеждаше толкова възрастен.
- Е, признателни сме на боговете за това.
Лизандра процеди гневно:
- Трябва да сте признателни на Елин.
Мъжът присви очи насреща ѝ и нервите на Едион се обтегнаха смъртоносно. Но Дароу я попита с натежал от умора глас:
- Днес май сте себе си, а, милейди?
Лизандра просто посочи Ролф, после Ансел и Галан. Накрая махна към прозорците, отвъд които елфическите военачалници и Илиас чакаха с войските си на територията на замъка.
- Всички тези воини са тук благодарение на Елин. Не на вас. Така че, преди да отречете съществуването на армадата на Нейно Величество, нека ви уверя, че такава има. И не сте част от нея.
Дароу въздъхна дълбоко и пак потри слепоочието си.
- Моля да напуснете залата!
- Само през трупа ми! - изръмжа Едион.
Муртауг се намеси:
- Милейди, един човек би желал да ви види. - Лизандра вирна вежди и старецът изтръпна. - Не посмях да я оставя сама в Алсбрук. Еванджелин е в северната кула, в някогашната спалня на моята внучка. Зърна ви от прозореца и едва я накарах да почака.
Вежлив, мъдър начин да разсее надигащата се буря. Едион се замисли дали да не каже на Лизандра, че може да остане, ако иска, но тя вече крачеше към вратата с развяваща се тъмна коса.
Като излезе, той заяви:
- Тя се би на фронтовата линия във всяка битка. Едва не загина. Не видях никого от вас на бойното поле.
Застаряващите лордове свиха лица в ненавистни гримаси. Но точно Дароу се размърда едва доловимо в стола си. Явно Едион бе бръкнал в някоя загнила рана.
- Не е толкова лесно да си прекалено стар да се биеш, докато младите погиват в битки, Едион. - Той надникна към безименния меч на хълбока му. - Изобщо не е лесно.
Едион тъкмо се канеше да подхвърли, че старецът трябва да се допита до мъртъвците дали умирането е било лесно, но принц Галан се покашля дискретно.
- Как се готвите за обсадата?
На терасенските лордове никак не им се нравеше да ги разпитват, но отвориха отровна уста и заобясняваха.
***
Час по-късно, след като слугите поведоха спътниците му към стаите им, към баните и масите с храна, Едион тръгна по мириса на Лизандра.
Отишла бе не в северната кула при повереницата, която я чакаше нетърпеливо, а в тронната зала.
Гигантските дъбови врати бяха открехнати и двата изправени на задни крака елени, резбовани върху тях, го гледаха отвисоко. Едно време в безсмъртния пламък между величавите им рога бяха блестели изящни като фина дантела златни плетеници.
През изминалото десетилетие някой бе излющил златото. Или от злоба, или заради бърза печалба.
Едион влезе през вратите и просторната стая отвъд го посрещна като призрака на стар приятел.
Колко ли пъти бе страдал, задето го принуждаваха да стои наконтен между троновете върху подиума в далечния край на обточената с колони зала? Колко ли пъти бе сварвал Елин да дреме по време на поредния безкраен ден на дворцова показност?
Тогава флаговете на всички земи в Терасен висяха от тавана. Подът от светъл мрамор беше толкова излъскан, че съзираше отражението си в него.
В онези времена върху подиума като първичен символ на властта се издигаше тронът, създаден от опадалите рога на безсмъртните оуквалдски елени.
Елени, вече посечени и изгорени като трона от рога след битката в Тералис. Кралят бе заповядал да го изнесат на бойното поле и да го унищожат пред погледа на всички.
Сега Лизандра стоеше пред празния подиум. И се взираше в белия мрамор, сякаш виждаше трона, издигал се някога там. Заедно с по-малките.
- Не знаех, че Адарлан е разрушил и това място - промълви тя, разпознала или мириса му, или походката му.
- Костите му са още непокътнати - каза Едион. - Но не знам докога.
Лизандра плъзна към него зелени очи, помръкнали от умора и тъга.
- Дълбоко в себе си вярвах, че ще доживея да я видя тук. - Тя посочи празното място, където някога бе стоял тронът от еленови рога. - Че някак ще се преборим и с Морат, и с Ключалката, и с всичко останало.
Цялата надежда се бе изцедила от лицето ѝ.
Навярно по тази причина и говореше с него.
- И аз - каза също толкова приглушено Едион, ала думите му отекнаха в пустата зала. - И аз вярвах в същото.